"The Wall"

 Както гледам от "мат'рялчета" от нета имало е бая зрелища - и заря се сипе на рояци и "Оставка" тарикатски написана и познати до болка песнички които почти всеки знае наизуст. Изобщо - всичко си е както подобава за европейски интелектуалци.
Ами, господа, на времето нямаше чак толкова грандиозни мегаспектакли у нас...доколкото си спомням на нас ни бяха сервирани разни ерзац зрелища - я вмирисан кит, я някой йога да прави разни рала и лотуси за радост на народа, я някои девалвирали третодивизионни квартални групи - изобщо семпличко си живеехме в този аспект. И аз говоря за столицата! А като си спомня, че имаше и места в нашата Родина където ентертейнмента ( дето му викат тук) се свеждаше до рецитация на до болка втръснали стихове от пионерчета, "пирамиди" изградени с юначните снаги на служещите в локалното поделение и накрая - танци под съпровод на Гошо акордьонишчето.
Ама народът днес, е по-бамбашка - един такъв -обича да се весели и да философствува даже. Друго си е да "хванеш скритите послания" на Пинк Флойд и да ревнеш с пълно гърло на любимото си соло( на фона на което ти си натискал циците, докато си танцувал блус на оная готина мадама, която с днешна дата освен че не е вече готина мадама, ами на всичкото отгоре ти е и настояща съпруга).
Забелязъл съм, че хората най-обичат да слушат баш онова което до такава степен им е познато, че знаят даже и мелизмите които китаристът изпозува. Няма, брат, жажда за нещо ново, нечувано, нещо което е извън кълъпа или барем интерпретирано по друг начин. Не бе, те си искат да си чуят мо-тамо своя си " Another brick in the wall" - с детските подвиквания в училищния двор и даже ръмженето на английския еквивалент на ЗАВУЧ...а види ли пък марширувщи чукове нашият направо изтръпва и може да достигне дори и до оргазъм.
Ех, майката, защо на нас не ни се паднаха такива интелектуални творци, псува ядосан господин интелектуалец, ами трябва да се тровим с разни шамари и веселиновци,а? 
Токлкова ли сме тъпи? Ами колко му е, ако погледнеш - обливаш там страданията на семпличкия народец в изискано алегорично кожухче, пускаш димките, прожектори кръжат и описват фантасмагорични рисунъци, китарните усилватели са на 11, зацикляш онези загадъчни синтезаторни бълбукания, пееш със затворени очи и даже накрая можеш да пуснеш и нещо хептен профсъюзно звучащо, като да речем: United- we stand, divided - we fall!
Има да се тръшкат онези коремлии със специално закупените за случая тишърти с "The Wall" logo ( черно-бели, разбира се , като за естети). Онези презрели какички има да се оглеждат една друга и ужким примиращи под звуците на боботещия бас с едно полузатворено оче ще наблюдават смъкнатия задник на приятелката си и вътрешно ще тържествуват, че те барем фигурата са си позапазили донякъде.
Леят се "течни радости",от някъде се носи мирис на марихуана, щракат телефонни камери, а онези "хептен ниски честоти" от говорителите направо ги усещаш в панкреаса си.
А, другарът Роджър ( който сигурно е готин пич ) ще се прибере в хотелчето довечера, ще попреброи пачките и ще си каже: Айде, още едно шоу мина...и тук с грандиозен успех. 
В края на краищата, и той както и Боно и другите там "любители на левите идеи" бая cash успяват да акумулират експлоатирайки любовта на народа към "любителите на народа"...ама, а земи и направи го ти, де... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.