Професия син...или един неизживян живот

Обикновено когато сме запалени от играта, изключваме всичко съществуващо наоколо. Сякаш всяка падаща на масата карта, всеки поглед на другите играчи, придобива огромно емоционално значение за спасяването на света и възтържествуване на справедливостта. Този път обаче това емоционално значение, беше пресечено от любопитството към този чаровен младеж реещ се в другото измерение чрез телефона си.

Петьо имаше изваяно тридесет годишно тяло и очарователно, по детски, необикновено излъчване. Сякаш беше глътнал един вълшебен свят, който може да те отведе в света на приказките. Очарованието му се засилваше, когато чуеше хубава песен – цялото му същество се полюшваше в такт с музиката, а изражението му приемаше формата на мелодията. Тази чувствителност към музиката, съчетана с пълната му незаинтересованост към това, което се случва с жените около него, събудиха неземен интерес към персоната му.

Играта на карти изгуби своето значение, защото всяка една от нас искаше да пробие и влезе във вълшебния свят на Петьо. Впрегнахме всички си женски сили, за да обърнем вниманието му към нас. Когато отвори пухкавите си устни думите му зазвучаха като романтична мелодия, която те отделя от реалността. Този негов полет ни издигна към света на преследването на мечтите, които бяхме забравили, поради житейските си драми около нереалистично голямата сметка в заведението.

Толкова бяхме погълнати от ентусиазмът, с който говореше, че иска да стане актьор, че дребните битовизми около това, как ще платим неговата сметка остана като прашинка в огромното море на носталгията от неосъществените ни детски мечти.

Петьо гледаше снизходително към идеята да си потърси работа, просто за да си плаща сметките, а ние гледахме с очарование и възхищение този необвързан и освободен от всички прости житейски грижи принц. Беше му толкова приятно това наше внимание, че опиянението да говори за мащабните си планове набъбваше с всеки изминала минута.

Това видение, започна да придобива човешки контури, когато звънна телефонът му. Побягна на другия край на заведението. Изведнъж виталността му се смени с пълна палитра от емоционални състояния, докато водеше телефонния разговор. Когато се върна при нас беше придобил онази сериозност и отговорност, все едно ще спасява света от потоп.

- Трябва да се погрижа за семейни дела– каза той, с онази гордост и дълг, присъщи за съпруг с дългогодишен брак и поне две-три деца.

Тази демонстрация на отговорност към семейството вече беше  крайната степен на фантазия, която се събуди в женските ни глави .

Оказа се, че семейния дълг на Петьо е да прибере майка си от театър. Когато започнахме да го увещаваме да се върне при нас след това, той еднозначно изрази вината си, че не е бил до нея в този момент.

Така Петьо остана една фантазия, с която мечтаехме да се срещнем отново. Кой би устоял на идеята за вечна романтика, лишена от битовизъм и сметки за плащане, съчетана с отговорност и дълг към семейството?!

Съдбата ни срещна отново на един купон, организиран от майката на Петьо, по случай рождения му ден. Той нямаше особено много приятели и за това беше помолил приятелката ми да доведе някой. Искаше да  да потуши притесненията на майката си, че вече не е съвсем самотен.

В стаята имаше някакво момче роднина, ние трите и Петьо, а майката прехвърчаше тревожно около масата. Рожденикът беше седнал на стар фотьойл, който в погледът на майката, придобиваше характеристиките на трон, възседнат от Крал. Кралят беше видимо в очакване от всички ни да се възхитим на повторната си среща с него. Реших да изпълня желанието му и отново да дам възможност на възхищението си да присъства в контакта с Петьо. Започнах да се търся на какво да се възхитя. Петьо гледаше с насмешка разговорите от света на възрастните, тъй като нямаше как разбере какво е някой да работи. За него не съществуваше вариант някой да обича работата си в реалността, тъй като той работи като актьор само в света на мечтите си.  Гледаше снизходително на любовните приключения, тъй като в мечтите му те са идеални и подобни проблеми не съществуват. Не го интересуваха темите за отношенията с приятели, тъй като беше и над тях. Всичко, му беше безинтересно...всичко с изключение на майчините трепети по слагането на масата. В моментите, когато Тя – Майка му се появеше, той придобиваше онзи загрижен, отговорен вид и през лицето му минаваха всички емоции, които при нас се свързваха с цял един Свят от интереси, отношения, професия. Всички емоции, които употребявахме в света, той ги вадеше само в безопасните условия, сред аромата на домашния кекс на майка си. Разбира се, доскуча ни бързо и приключихме с илюзиите за добро изкарване на купона и оттеглихме фантазиите си за закупуването на булчински рокли.

Петьо скоро ще навърши 41 години и все още не му е интересна реалността. Чух, от майка му, че се е активирал  в търсенето на онази идеалната работа или жена ...или каквото и да е, която да му даде един свят, в който той е Кралят, без да му се налага да полага някакви усилия. Но тъй като е сигурен, че изборите, които прави никога не са достатъчно успешни, се е доверил на майка си да му намери този свят. Все още чака признанието от света, че е добър актьор, без дори да се е опитал да излезе на сцена. Все още чака ...

 А кой не е срещал Петьо? Всеки път, когато срещам такива вечни малки принцове на зряла възраст, ми се иска в определен момент да извикам: „Свали си короната, виж какво можеш, какво не, включи се в истинския живот, в истинските отношения и ще намериш удоволствието в тях!”, но после равнодушието ми към тях надделява. Понякога ми се струва, че сами избират да не живеят истински, защото короната от мама е прекалено съблазнителна, а представата им тяхното място в реалността прекалено суха. Вечната им младост ме изкушава за определено време, докато желанието ми порастване и жажда за живот не нахлуе с всичка сила. Понякога и аз тайничко слагам короната, преглеждам обстойно мечтите и фантазиите, черпя сили и спонтанност, романтизъм, мечтая някой друг да ми оправи проблемите и се гушкам на сигурно в люлката на мама и тати....докато не ми натежи. Докато не ми замирише на зависимост, мързел, бягство от проблемите, безотговорност. После, вдишвам и се връщам в истинския свят да търся, да намирам, да падам и да ставам, да създавам отношения, да се уча и да пораствам да се свързвам с живота.