АПРИЛ

Два пъти през времето, в което съм в blog.bg на първи април пиша за световната новина №1 – България /естествено това са първоаприлски шеги, но са и пожелания за по-добро бъдеще/.

Първото нещо, което публикувах тук за април като месец беше едно мое стихче писано в навечерието на настъпването на този прекрасен месец – моят любим месец /нищо, че съм родена през март, но съм с дъх на април J/. Този априлски дъх няма нищо общо с дъха на 1956-та J. Този дъх си е мой!

Aприл

Ти, прекрасен мой април -
здравей!
С безбрежната
зелена необятност,
с жужящата природа!

Здравей, Април,
чаровен мой любим!
Отдавна чакан,
с плах зефир
обгръщаш ме!

Докосваш ме
с прохладните си
длани.

Люлееш мe
в божествена прегръдка!
Понякога необуздано
буен,
понякога
гальовно-мил!

Здравей, Април!

Дочаках те и този път,
любими!
katan

Обичам април от много малка, откакто се помня. Може би го свързвам с първите лястовички, които с усърдие, неуморно и с любов носеха сламчици, клечици, калчица и други неща, за да изградят гнездото си за малките лястовичета на един от ъглите на прозорите ни.

Гледахме с майка ми, която ми пееше /”под наш’та стряха край липите лястовичка си живей – разправя ни, разказва ни, че някъде в реката Нил, живеел страшен крокодил ... (не си спомням вече думите, а така ми се иска!).
Този прекрасен април ми връща и онези щъркели, които бяха очарователни в бяло-черните си одежди и тракаха с червените си клюнове – може би идеализирам малко картините, но такива са останали в съзнанието ми, заедно с песничката на майка ми и радостта от връщането вечерта на татко от работа и моята гордост, с която му показвах изграденото гнездо /все едно аз съм го направила J/.
Той ме вземаше в едната си ръка, прегръщаше майка през кръста и ни завърташе на оборот и половина /този оборот и половина сега го измислих J, защото аз исках още, но „щяло да ми се завие свят”/.

Вълшебен е април! С феерията от цветове и музиката на птичите гласове, с обещанието за още по-хубав май и с празниците, които ни носи ме омагьосва и до днес!