От древността до днес ни мъчат едни и същи болежки

От древността до днес болестите са едни и същи - шипове и сраствания увреждат костите на българите, твърдят антрополози.

В костната структура преобладават дефекти, причинени от шипове и сраствания на прешлените.

Силно потърпевши са големите стави - колянна, тазобедрена, лакетна и раменна, както и прешлените на гръбначния стълб, коментира директорът на Националния антропологичен институт чл.- кор. д-р Йордан Йорданов пред БТА.

След разкопки във Велики Преслав учените установили, че висшият държавен сановник при царете Симеон Първи и Петър Първи - Чъргубилят Мостич е имал силно ошипяване на гръбначния стълб.

Със завидно здраве бил цар Калоян. При него антрополозите не са установили никакви заболявания. Пълководецът имал 32 великолепно съхранени зъба и следи от две травми от битките върху темето.

Болестите са едни и същи - и в древността, и сега, отбелязва д-р Йорданов. Според него различна е само честотата им. Винаги и навсякъде е имало и тумори, и туберкулоза, и обикновени възпалителни процеси, твърди ученият, работил и върху възстановяването на образи на египетски владетели.

Ръстът на българина е повлиян от Първата и Втора световна война. По-време на войните се раждали по-дребни и слаби деца. След този социален стрес е регистрирано увеличаване на ръста до достигане на изходната база.

В края на 80-те години на миналия век започнал обратен процес.

Когато през 1943 г. по повод нацистката теория на Хитлер акад. Методи Попов провел изследване в България, той установил, че средният ръст за мъжете е 171 см. Сега този показател е 171,7 см.

Погрешно е схващането, според д-р Йорданов, че древният човек бил нисък и постепенно започнал да расте. Базирайки се на данни за кроманьонския човек, чийто ръст е 172 см , антропологът изчислява, че според тази теория за 40 000 години би трябвало съвременният човек да е вече към 3,5 - 4 метра.

Българката винаги е била близо до идеала за женска красота, без да го покрива, смятат националните антрополози. Те определят като приемлив образа на българската жена и в древността, и в народния фолклор, и в изобразителното изкуство.

Ръката на българката е тясна и се доближава най-много до тази на швейцарката, а пък сводът на ходилото е висок и при жените, и при мъжете, констатирали изследователите.

Според родната наука сме шарен и пъстър народ от антропологична гледна точка. Над 75 на сто от българите са тъмнопигментирани - с тъмни коси и по-матови кожи.

Немалка част от тях обаче са с пъстри или светли очи, т.нар. пигментна дисхармония, което прави по-красиво приемливи физиономиите и предполага по-здраво население, е заключението на антрополозите.

Българските учени се надяват изследванията им да намерят реално приложение в икономиката. Според тях това може да стане чрез промишлената антропология, като изработката на всеки предмет се съобразява с ергономичните условия.