На 25 ноември т.г. ще се състои III Национална конференция по персонализирана медицина, организирана от Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД). Основната тема на събитието е „Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия“.
Д-р Явор Дренски изложи пред нас защо е важно въвеждането на персонализираната медицина в нашето здравеопазване и какви могат да бъдат ползите и за отделния пациент.
Д-р Явор Дренски е председател на УС на Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) и член на УС на Националното сдружение на частните болници в България. Той е част от екипа на МБАЛ „Токуда Болница София“ от самото й създаване, като последователно заема постовете административен директор, медицински директор и изпълнителен директор (от януари 2011 г. до юли 2016 г. ).
Д-р Дренски е завършил магистърска програма по „Здравен мениджмънт“, има магистърска степен по финанси, преминал е редица специализации в областта на болничния мениджмънт и болничните финанси. Специализирал е в САЩ, Швейцария, Унгария, Великобритания, Япония и др.
В периода 2000 – 2005 г. е международен консултант в областта на здравеопазването към световни компании като Bearing Point, USA; 3M; Deloitte Touche Tohmatsu и др.
В периода 2002 – 2004 г. е началник “Болнична помощ”, НЗОК.
През 2015 г. д-р Явор Дренски бе отличен с наградата „Болничен мениджър на 2015” на Националните медицински награди.
- Наскоро се оповести стряскащият факт, че за 14 години онкоболните у нас са нараснали 61%? Какви са причините за това? Какво се случва или не се случва в нашето здравеопазване, за да има такава статистика? На какво ниво е лечението на онкологични заболявания у нас въобще?
Да, за съжаление фактите са такива, като тази тенденция се наблюдава не само в България, но и в Европа, като цяло. Причините за този проблем са комплексни, като започнем от генетичните фактори и начина на живот - тютюнопушене, хранителен режим, физическа активност, стрес, минем през опреден тип инфекциозни заболявания, отключващи онкогенезата и завършим с околната среда и влиянието й върху организма.
Основният проблем у нас е диагностицирането на онкологичните заболявания. В повечето случаи болестта се открива в напреднал и дори краен стадий, което пък от своя страна стеснява възможностите за терапия и намалява ефективността й. Може би тук има влияние и културата на българския пациент – някак грешно сме научени да се уповаваме на лекарско мнение, едва след като има ясно изразени, в повечето случаи труднопоносими симптоми на дадено заболяване. Както казах, необходимо е да се съсредоточим върху културата на българския пациент и отговорността му за собственото му здраве и живот. Разбира се, нужно е и увеличаване на пула от медицински специалисти, обвързани с диагностицирането на онкологичните заболявания, въвеждане на иновативни методи за диагностика и влагане и разумно разходване на средства за това. От изключителна важност е, освен да се подобри диагностиката, да се наблегне на първичната превенция и профилактика, както и на скрининга. Жалко е, че тези аспекти някак остават на заден план и в нашата здравна система индивидът фигурира, едва когато стане пациент…
Както и в световен мащаб, така и в България, персонализираната медицина е застъпена главно в областта на онкологичните заболявания. Голяма част от прицелните терапии в областта на онкологията са достъпни на пазара, като лечението на пациентите в повечето случаи се поема от НЗОК, т.е. лекарствата се реимбурсират от касата. Медикаментите се прилагат при солидни тумори (недребноклетъчен рак на бял дроб, метастатичен колоректален карцином, рак на гърда, овариален карцином, меланома и др.) и при онкохематологични заболявания (които от остри и неизлечими, благодарение на постиженията на персонализираната медицина, вече се превръщат в хронични такива).
- Ние, в България, говорим за пръстови идентификатори, хора умират заради дефицити по непокриването на елементарни пера – липса на лечения, закъснели линейки и пр., от друга страна бюджетът за здраве е малък, осигуровките нищожни за покриването на нуждите на здравеопазването – не смятате ли, че ни дели цяла пропаст до персонализираната медицина и тя не е ли по-скоро една химера за българина? През какви стъпки трябва да се премине, за да стане този подход реалност у нас?
Персонализираната медицина е далеч отвъд пръстовия идентификатор… Тя е в гените. Да, все още този термин звучи някак далечно, чуждо дори фантастично за българския пациент. Въпреки многото си предимства, налагането и напредъкът на персонализираната медицина у нас са относително бавни. Така е, не защото персонализираната медицина не работи – тя го прави, и то добре – а защото компонентите и взаимовръзките, които трябва да доведат този подход и методи на лечение до българския пациент са сложни. Въвеждането им, обаче, означава гражданите да плащат по-малко и да прекарват по-кратко време в болниците, подложени на скъпо лечение, често като директен разход на данъкоплатеца. Означава също, че пациентите ще могат по-дълго време да работят, генерирайки по този начин приходи, вместо разходи. В същото време, пренасочването към превантивна медицина ще намали още повече разходите.
Смея да твърдя, че персонализираната медицина е застъпена и добре развита - както в диагностичния, така и в терапевтичния процес, в България, особено в сравнение със съседните балкански страни, за които този съвременен подход е все още достъпен за единици хора с високи финансови възможности. Има какво още да се желае, разбира се, и от Българската асоциация по персонална медицина (БАПЕМЕД) се стремим да постигнем подобрение в тази насока.
Пътят на налагане на персонализираната медицина у нас е дълъг и нелек, но е правилният! А за да го извървим е необходимо полагането на усилия в различни насоки...
Dnes.bg и Puls.bg са медийни партньори на БАПЕМЕД за III Национална конференция по персонализирана медицина.

Минният, банковият и технологичният сектор изведоха европейските борси до ръст в сряда
SOFIX се понижи минимално в сряда
Цените на жилищата в София забавят ръста си, купувачи и продавачи преразглеждат поведението си
Мъск загуби делото срещу OpenAI, но Алтман може би изгуби Wall Street
Заплатата и професионално развитие – базови фактори за младите при избор на работодател
Какво спира притока на инвестиции в аутомотив сектора в България?
Бутерки със салам и кашкавал (РЕЦЕПТА)
Мирослав Иванов: Промените в правилника ограничават дебата в парламента
Централна емисия
Божанов: Управляващите ограничават правото на опозицията за контрол
Новата вълна: Защо престъпниците вече не разбиват врати, а профили
Море от фенове изригна на "Васил Левски" за финала между ЦСКА и "Локо" (СНИМКИ)
Топ трансфер! Българин подсили шампион
Лошо за България! УЕФА готви революция
Шок! Баща не пусна желан от Байерн на Мондиал 2026
Лудогорец? Гранд отмъква испански треньор под носа на разградчани
Тъжна вест! Напусна ни огромна легенда, създала големи шампионки
Майкъла отсече: Последен шанс, Левски ни пребиха два пъти
Психотерапевтът Милица Бельовска: Тийнейджърите не искат лекции, а разбиране
Поверия за празника на св. св. Константин и Елена
Филмовият проект „Дълговете на инспектора“ на Теодора Маркова спечели награда в Кан
Трикове как да подобрите съня чрез дизайн на спалнята
5 фатални грешки, които допускате в отношението си към партньора
Maserati GT2 Stradale направи своята ексклузивна премиера в София
Пентагонът намалява бригадите си в Европа от четири на три
България остава с най-висока годишна инфлация в еврозоната за април – 6 на сто
Как се промени светът след последната титла на Арсенал през 2004 година
Българските работещи са най-недоволни в региона
Интензивни валежи и риск от наводнения до 25 май
Вицепремиерът Иво Христов ще организира "Евровизия 2027" в България
Откриха нов вид „усмихнат“ паяк в Хималаите
Разгадана е мистерията около произхода на вулкана Етна
Гърбат кит постави абсолютен рекорд с епично пътешествие до Австралия
Разкриха тайните на Великата китайска стена: Намериха скрити артефакти
„Джеймс Уеб“ предизвиква науката: Вселената може да е два пъти по-стара
НАСА променя плановете си за мисията „Артемида 3“ и отлага кацането на Луната