Доц. Владева: Диабетът днес е пандемия – пийте качествена вода и регулирайте теглото си, за да сте здрави

На 14 ноември отбелязваме Световния ден на диабета. Диабетът е болест на съвремието – тиха, но все по-разпространена. Медицинските специалисти подчертават, че ежедневните ни избори – от храненето и движението до приема на достатъчно вода – играят решаваща роля за поддържането на добро здраве и стабилна кръвна захар. Ето защо по повод Световния ден на диабета разговаряме с доц. д-р Стефка Владева, ендокринолог с дългогодишен опит и преподавател в Медицински университет Пловдив. Тя дава ценни съвети за живота с това заболяване, а и за навиците, които всеки от нас може да промени, за да контролира приема на захар и да предотврати диагнозата.

Диабетът засяга все повече хора у нас и по света. Кои са основните причини за тази тенденция и какво можем да направим, за да я обърнем?

Случаите на захарен диабет в целия свят се увеличават и придобиват размерите на пандемия. Зачестява както захарен диабет тип 1, така и тип 2, който доминира. Трябва да се отбележи, че 3,7% от населението над 20-годишна възраст е с предиабет, т.е., предразположено е да развие заболяването. В България статистиката също е тревожна – един на десет души е с диабет, при това при почти половината от тях заболяването не е диагностицирано. От своя страна липсата на своевременно лечение и поддържането на висока кръвна захар води до развитие на редица съдови и неврологични увреждания. 

Много са причините, които обуславят по-честото диагностициране на захарен диабет:

-     Генетична предразположеност – повишава вероятността за развитие на заболяването, особено при намеса на някой друг рисков фактор.

-     Наднормено тегло и затлъстяване - водеща причина за диабет тип 2. Коремният тип затлъстяване води до намалена чувствителност към инсулина (т.нар. инсулинова резистентност). Този процес се засилва при слаба физическа активност.

-     Нездравословно хранене – консумация на високоенергийни храни, бързи въглехидрати, наситени (животински) мазнини. Те водят до повишаване на телесното тегло (с инсулинова резистентност) и кръвната захар, което натоварва панкреасните клетки, отговорни за производството на инсулин.

-     Социалноикономически фактори, урбанизация, компютърни технологии – асоциират се с по-застъпено нездравословно хранене, повече стрес, заседнал начин на живот и ограничена физическа активност. Някои токсични фактори и замърсители в околната среда също могат да подтикнат развиването на захарния диабет при наличие на генетична предразположеност.

-     Удължаване на средната продължителност на живота и стареене - рискът от развитие на диабет тип 2 се увеличава с напредването на възрастта.

През последните няколко десетилетия наблюдаваме комбинация от предразполагащи фактори, което повишава вероятността за развиване на захарен диабет.

Хидратацията често се подценява при диабета. Как влияе достатъчният прием на вода върху кръвната захар и метаболизма за хора с диабет? И могат ли да заменят водата с други напитки?

Оптималната хидратация е базово изискване за контрол на захарния диабет. Водата е необходима за нормалната функция на бъбреците, които изхвърлят с урината излишната глюкоза. По този начин се предотвратява покачването на кръвната захар.

При лошо контролиран диабет високите нива на кръвна глюкоза водят до отделяне на по-голямо количество урина, следователно и до обезводняване на организма. Това може да наруши бъбречната функция с още по-висока кръвна захар и други обменни нарушения. Приемането на достатъчно количество вода може да предпази, а също и да допринесе за преодоляване на тези сериозни състояния.

Добрата хидратация спомага и за подобряване на инсулиновата чувствителност, поддържане на добър сърдечносъдов тонус и нормално функциониране на всички органи. Тя съдейства за очистване на организма от токсични продукти, намалява риска от тромбози или т.нар. съдови усложнения.

Водата е най-препоръчителната течност, не съдържа въглехидрати и калории. Оптималното количество е 30 мл/кг телесно тегло за денонощие. Количеството може да се повиши при висока телесна температура, изпотяване, диария, повръщане, горещо време. Могат да се консумират и други хидратиращи напитки - неподсладен чай, някои електролитни разтвори.

Има ли значение каква вода пием ежедневно? Как минералният ѝ състав подпомага обмяната на веществата?

Със своя разнообразен състав минералните води могат да допринесат специфични ползи за здравето. Особено внимание заслужава калият, който е между десетте жизненоважни макроелемента за нашия организъм. Той контролира вътреклетъчното количество течност, участва в провеждането на нервните импулси и мускулните съкращения, важен е за нормалния сърдечен ритъм, спомага за предпазване от загуба на костна маса, респективно и развитие на остеопороза. Калият е необходим още за правилното действие на инсулина и клетъчното усвояване на глюкозата. Това улеснява поддържането на добър контрол на кръвната захар при диабет и дори би могло да действа като превенция срещу развитието на заболяването. Лидер в това отношение е минерална вода DEVIN, която съдържа около 1 мг калий в 1 литър. Освен това, тя е богата на метасилициева киселина и калций (съотв. 42,97 мг/литър и 1,3 мг/литър), което по мое мнение я прави ефективен партньор в лечението на костно-ставни заболявания, нервната система, деменция, болест на Алцхаймер, аутизъм, проблеми с имунитета, кръвосъсирвенито и здравината на зъбите. Изключително важен показател на водата за пиене е нейната киселинност – колкото по-алкална е тя, толкова по-здравословна е. Алкалното рН има противораков ефект и улеснява нормалните биохимични процеси. В този смисъл отново DEVIN Минерална се откроява - има забележително високо pH 9,6. Освен това тя съдържа в много малки концентрации и някои микроелементи, които участват по специфичен начин в редица биохимични вериги и имат незаменима роля в различни синтетични процеси.

Според скорошна анкета на Credoweb преобладаваща част от общопрактикуващите лекари и специалисти от различни области на медицината препоръчват на своите пациенти минерална вода DEVIN за ежедневна консумация. Избират нея, базирайки се на съдържанието и качествата й.

Освен медикаментите, начинът на живот е решаващ за хора с диабет. Кои ежедневни навици в храненето, движението и приема на течности оказват най-голямо значение?

Най-голямо значение за здравето има качественото хранене - пълноценни продукти, избягване на преработени храни и бързи захари, редовна физическа активност (спорт, разходки, танци) и адекватният прием на течности (основно вода). Приемът на вода трябва да се адаптира индивидуално спрямо начина на живот. Например при хора с повишена физическа активност или друго състояние, свързани със загуба на повече течности, трябва да се повиши дневното количество.

Все повече хора са „на границата“ – с предиабет или фамилна обремененост. Какви са първите стъпки, които бихте препоръчали за превенция?

За превенция на диабета, а в много случаи и за обратно развитие на предиабет към нормално състояние, са препоръчителни следните насоки:

-     Поддържане на здравословно тегло - наднорменото телесно тегло е основен рисков фактор. Дори умерена загуба на тегло може да окаже съществено влияние.

-     Здравословно хранене – избирайте сложни въглехидрати, които се обработват от организма за повече време, вместо прости захари, които се разграждат бързо, но и предизвикват светкавично огладняване заради рязък инсулинов спад.

-     Редовна физическа активност – спомага за регулиране на кръвната захар и поддържане на здравословно тегло.

-     Отказ от тютюнопушене - пушенето увеличава риска от диабет тип 2.

-     Ограничаване на алкохола - прекомерната консумация на алкохол може да повлияе на нивата на кръвната захар и теглото.

-     Редовен медицински скрининг - при наличие на фамилна анамнеза или диагностициран предиабет е важно да се правят редовни изследвания на кръвната захар (например тест за гликиран хемоглобин) и да се следи кръвното налягане, за да се проследи състоянието и да се предприемат своевременни мерки.

-     Консултация с лекар ендокринолог – препоръчва се индивидуален конкретен план за лечение.

Защо 14 ноември е обявен за Световен ден на диабета

На тази дата през 1891 г. е роден Фредерик Бантинг - канадски физиолог и лекар, професор в Торонто, един от откривателите на инсулина. През 1923 г. става лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина заедно с Джон Маклауд, в чиято лаборатория са провеждани изследванията. Бантинг разделя паричната награда със своя колега д-р Чарлз Бест, негов сътрудник в работата по това епохално откритие. Джон Маклауд също споделя наградата си с биохимика Джеймс Колип, който разработва технология за инсулиново лечение. С откриването на инсулина и неговото приложение започва нова ера в медицината, довела до спасяване на милиони човешки животи.