Д-р Росица Кръстева, д.м.: Скринингът е доказано ефективен, успява да установи рак в ранен стадий

Д-р Росица Кръстева, д.м. е началник на Онкологичен център и Началник отделението по медицинска онкология в МБАЛ УниХоспитал. Председател е на сдружение "Онкологично Общество България".

Какво е профилактика и какво е скрининг? Защо е важно хората да разбират разликата между тези две понятия?

Профилактиката означава организирано по месторабота или на друг принцип доброволно желание на определена група хора да отидат и да направят изследвания – кръвни, ехограф, скенер или друго изследване, това зависи от желанието на човека, както и от преценката на специалиста, когото ще посетят. Профилактиката е добро намерение, което в някакъв процент успява да установи случайно диагнозата рак. Ако говорим по-конкретно за карцинома на дебелото черво, малко е популярен този вид профилактика, и при него може да бъде случайно „хванат“ рак, който да не е в начален стадий.

Скринингът е нещо съвсем различно. Скринингът е организирано мероприятие към целева група от здрави хора, обикновено възрастово обособена, при която се използва евтин и широко достъпен метод, който дава възможност в дадената популация да се селектират кои от тях имат индикации за по-специфично изследване, което може много точно да идентифицира рак. В случая за карцинома на дебелото черво, окултните кръвоизливи са евтин и бърз скринингов метод, който може да бъде приложен ежегодно към голяма група хора, и далите положителен резултат, да бъдат насочени за консултация с гастроентеролог и провеждане на колоноскопия.

Важно е хората да знаят тази разлика, защото при скрининга ние успяваме да открием рано карцинома без наличие на каквито и да е симптоми.

Колко важна е ранната диагностика при онкологичните заболявания? Какви са шансовете при рано откриване?

Ранната диагноза е изключително важна, защото при първи и втори стадий това, което прилагаме като метод на лечение, е достатъчно да бъде в една модалност – да се направи колоноскопия или полипектомия, да се направи разширена оперативна интервенция, и след това пациентът да остане само на наблюдение. Шансовете за дълъг живот са най-големи, когато туморът е в ранен стадий. Доказано е, че в ранен стадий лечението е много по-успешно, животът на такива пациенти е много по-дълъг, те се връщат към обществото и си продължават живота по най-нормалния начин.

Кои тенденции в областта на онкологията са най-тревожни в световен мащаб?

Това, което е ясно е, че заболеваемостта от всички видове рак има тенденция да се увеличава. Това не ни тревожи, тъй като средната възраст на хората се увеличава, а с нея и остаряването на клетките и рискът да се появи колоректален карцином също се увеличава. Освен това сега имаме много по-модерна техника, която може да установи рака, вече може да искаме да биопсираме и изясним и 5 мм лезия. Не на последно място, скринингът, който се провежда в другите страни, и е доказано ефективен, успява да установи рак в ранен стадий и всъщност тези хора имат диагноза без каквато и да е болест и последици от това. Така че тази тенденция може би се приема с тревога от хората, но тя не е толкова тревожна. Целта на това, което правим, е да намалее смъртността от рак, което би трябвало да не поражда тревожни мисли у хората. Ракът е заболяване като много други заболявания, със своите специфики. В 21ви век спокойно можем да говорим за рака като за хронично заболяване, а при някои случаи на рак можем дори да кажем, че хората могат да бъдат излекувани. Това важи в пълна сила за случаите, когато открием рака в I стадий.

А у нас - подобрява ли се ситуацията с ранната диагностика на рака в България?

В България ми е много трудно да дам статистика дали се подобрява ранната диагностика, но мога да дам за пример рака на гърдата. Ако трябва да сравня случаите при този карцином през 1995 година и сега, смятам, че сега много по-често диагностицираме рак на гърдата в ранен стадий. Тенденцията е, че много повече работодатели организират профилактични прегледи ежегодно на своите служители, и в някои случаи, освен мамографиите и ехографиите, се включват и колоноскопии при високорискови групи, което е нещо позитивно. Но нека пак подчертая, че профилактиката не е скрининг. Тенденция за подобряване на ранната диагностика има, но тя е спорадична, и необвързана със скрининг.

Кои са най-честите видове рак в България и кои от тях могат да бъдат открити на ранен етап чрез скрининг?

Скринингът, за съжаление, не може да бъде приложен към всички видове злокачествени тумори. Това, което е доказано, е скринингът при рака на гърдата, при дебелото черво. Последни резултати от проучвания доказват, че скринингът за рака на белия дроб също има смисъл при определени рискови групи. И определени рискови групи с фамилна обремененост и по-висок риск от наследствен рак могат да попаднат в такива скринингови кампании. За рака на простатата е известно, че PSA е маркер, който може да бъде проследяван, но това не е скринингов метод. И само на тази база ние не можем да диференцираме злокачествено заболяване. Необходими са още преглед от уролог и ехография. За останалите злокачествени заболявания нямаме достатъчно ефективен скрининг, който може да бъде приложен.

Колоректалният карцином е второто най-смъртоносно онкологично заболяване в България. А по данни на GLOBOCAN това е най-често срещаният рак в България – 15,5% от всички нови случаи през 2022 г., следван от рака на гърдата, белия дроб и простатата.

Да поговорим повече за колоректалния рак. Наистина ли е възможно ракът на дебелото черво да се развива без никакви симптоми в продължение на години?

Да, може. Не само ракът на дебелото черво, а всеки един вид рак започва да се развива на молекулярно ниво, когато няма как да има симптоми. Това е спецификата на злокачествените заболявания. Симптомите се появяват, когато туморът вече натрупа една критична маса, която дава симптом според съответния орган. В гърдата се палпира и вижда тумор. При рака на дебелото черво един от най-ранните симптоми е анемията. Защото този тумор може да кърви по малко, това да не се забележи в изпражненията и това хронично кървене в рамките на няколко месеца да не бъде забелязано. Затова, при хора, които са в добро здраве, се наблюдава спад в хемоглобина, трябва да се изследват за потенциален карцином на дебелото черво. Затова ракът на дебелото черво се нарича тихият убиец, защото туморът може да натрупа голяма маса, а симптоми да липсват. Друг симптом е редуването на запек и диария, като повечето хора не обръщат внимание на това в ежедневието си. Хората трябва да знаят, че симптомите са късна изява на заболяването. И затова скринингът е единственият метод, който може да открие рака, без той да е дал симптоми.

Защо толкова много хора пренебрегват профилактичните прегледи? Какви са най-честите заблуди?

Първо, профилактичните прегледи не са задължителни. Това е въпрос на желание. Второ, липсва достатъчно информация в медийното пространство за това какво може да произтече от профилактичен преглед при липса на скрининг за определен вид рак – какви са ползите от този преглед, какво може да открие той и какво може да спести. Това определено би повишило здравното ниво на култура на обществото. За заблудите. Много от българите се страхуват да отидат на профилактичен преглед, за да не им намери лекаря нещо. Ходенето на лекар винаги е свързано с това да бъде открито някакво заболяване. Това е тотална заблуда. Редно е рутинно да се проверяваме поне веднъж годишно, тъй като организмът ни остарява. А когато има фамилна обремененост, е редно тези хора да имат грижата да се преглеждат редовно. Трябва да се повиши информираността на хората и това трябва да започне отрано, още от детската градина. В Унгария, например, по примера на Австрия, съществуват обучителни кампании относно тютюнопушенето, в училищата, детските градини, предприятията. Това е национална програма на правителството.

Популярна теза е, че всъщност профилактиката не е разход, а инвестиция и даже пести средства. Има ли конкретни данни за това?

За профилактиката не мога да кажа, но за скрининга има данни, че пести пари, включително и това, което фондация „Лъчезар Цоцорков“ направи.

Анализът на резултатите от националната кампания разкрива впечатляващ икономически ефект. Ранното диагностициране чрез скрининг води до спестявания от разходите за лечение в размер на 27 млн. лв. до 2029 г. Още по-впечатляващ е потенциалният принос към икономиката - около 56% от участниците са в трудоспособна възраст. Подобреното им здраве и възможността да продължат да работят води до добавен принос към БВП в размер на 31.2 млн. лв. само от проведената програма за скрининг.

Как помага съвременната медицина? Кои нови методи за ранна диагностика са най-обещаващи?

На първо време съвременната медицина помага с това, че към днешна дата имаме много по-адекватно обяснение как и защо се появява рака. Именно затова лечението в трети и четвърти стадий е толкова успешно, именно тези лекарства се прилагат. Когато говорим за нови методи за ранна диагностика, усъвършенстваните технологии в тази сфера, както и в сферата на патологията, правят възможно да бъдат изследвани много повече пациенти много по-прецизно. По никакъв начин човешкият фактор не е изместен.

Какво бихте препоръчали на хората, които пренебрегват профилактичните прегледи?

Бих могла само да кажа, че профилактиката не е само ходене на лекар и изследване. Това означава ние да имаме отговорност за нашето здраве и здравето на нашите деца. Няма как детето да повярва на родителя, че трябва да има здравословен начин на живот, ако не вижда това поведение в родителите си. Искаме децата ни да растат здрави, това означава, че и ние трябва да водим такъв начин на живот. Умереното физическо натоварване, рационалното и балансирано хранене трябва да присъстват в нашия живот. Всеки човек над 40 трябва да е запознат с това дали има фамилна обремененост, за да може с личния лекар да оптимизира своята профилактична програма. Не винаги в този случай самоинициативата е добрият вариант, нещата трябва да бъдат преценени и от специалист, затова има лични лекари и други медицински специалисти. Това е отговорност за здравето.