Европеецът най-много се бои от "Ислямска държава"

Двама от трима европейци слагат "Ислямска държава" на първо място в страховете си. 93% от испанците, 91% от французите и 89% от германците се боят най-много от джихадистите, поставяйки назад други рискове пред човечеството като глобалното затопляне, икономическата нестабилност и дори бежанския проблем. Това показва представително проучване на американския изследователски център "Пю", публикувано днес едновременно във Вашингтон и в Брюксел.

Изследването преценява нагласите в 10 европейски държави, в които живеят 80% от населението на ЕС и представляват 85% от европейската икономика, включително Германия, Франция, Италия, Полша и Гърция. България не участва в анкетата. Проучването е направено през април и май и е представително за нагласите в ЕС.

След терористичните атаки в Париж и Брюксел само двама от 10 европейци не се безпокоят, че джихадистите могат да доведат до унищожаването на Европа. Поляците са единствените, които слагат бежанския проблем на първо място сред рисковете пред Европа с незначителен превес пред "Ислямска държава". За гърците пък заплаха № 1 е икономиката – 95% от анкетираните смятат, че икономическата нестабилност ще събори западната цивилизация. Всички останали анкетирани нации се опасяват най-много от тероризма на джихадистите.

В същото време големите държави се боят да упражнят повече сила срещу терористите, опасявайки се, че тя ще предизвика повече ожесточение от тяхна страна. 64% от германците, 57% от британците и 51% от французите са против употребата на военна сила срещу ислямистите. На друго мнение са поляците и италианците (по 52%), както и половината унгарци и шведи. Според тях "Ислямска държава" трябва да се разбие с военна сила.

Според американския изследователски център въпросът как да се унищожи „Ислямска държава“ разделя европейците и дълбоко идеологически. Привържениците да десните партии са по-склонни да се употреби военна сила, докато левите имат повече страхове от отмъщението на терористите. Разделение се забелязва и между по-образованите, които се боят от силовия метод и тези без университетско образование, които искат армията да удари терористите.

Регистрирайки сравнително единодушие в преценката на гражданите, че климатичните промени представляват значим риск, американските изследователи, се натъкнали на големи различия по бежанската криза. Полша, Унгария, Гърция и Италия са по-разтревожени от проблема, в сравнение с Германия, Швеция и Холандия, които са голямата цел на имигрантите. В последните бежанците безпокоят около една трета от населението. Като цяло привържениците на десните партии се опасяват повече от пришълците, отколкото феновете на левицата, сред които има повече защитници на човешките права.

Средно за Европа около 49% от гражданите смятат, че големият брой на бежанците представлява опасност за бъдещето на тяхната страна.

Две трети от поляците посочват Русия като сериозна заплаха за ЕС, но останалите европейци не намират въпроса за толкова значителен. 31% от германците и 34 на сто от французите поставят напрежението между Брюксел и Москва сред сериозните теми, които ги вълнуват. В Западна Европа хората повече се опасяват от надигането на Китай, отколкото от търканията с Кремъл.

В същото време европейците са много критични към подхода на Брюксел в отношенията с Москва. Над половината от анкетираните не са доволни от начина, по който ЕС се опитва да води политика с Русия. Особено недоволни са гърците, които са традиционни съюзници на Кремъл – 89% от гърците искат ЕС да развива икономика с Москва, вместо да налага ембарго. На обратното мнение са шведите и холандците, които настояват за по-твърд курс. Привържениците на строги санкции срещу Путин преобладават с малко сред унгарците, италианците и германците.