Гърция или Турция: Кои военновъздушни сили имат предимство?

Въздушните сили на Гърция са малко „по-добри“ от тези на Турция – но са и по-малки, с по-малко възможности за заместване на загубите в случай на продължителен конфликт.

Турция и Гърция разполагат с две от най-способните въздушни сили в НАТО – главно заради взаимното си съперничество. Въпреки че двете държави номинално са съюзници в рамките на оглавявания от САЩ алианс, продължаващото от десетилетия съперничество между тях е довело до силно специализирана регионална надпревара във въоръжаването. Макар че избухването на мащабна война остава малко вероятно, сравнението на въздушните сили на двете държави дава представа за едно от най-равностойните военни съперничества в Европа и позволява да се види как би изглеждала една война над Егейско море, пише за TNI Харисън Кас, писател и адвокат, специализирал в областта на националната сигурност, технологиите и политическата култура.

Турция има някои очевидни предимства пред Гърция. Населението ѝ е около 85 милиона души, което е осем пъти повече от това на Гърция – 10 милиона. Тя разполага с далеч по-голяма икономика, с БВП от около 1,6 трилиона долара в сравнение с 300 милиарда долара за Гърция. А предимствата ѝ по отношение на населението и богатството ѝ са ѝ позволили да изгради далеч по-голяма конвенционална армия, с около 550 000 войници на въоръжение, срещу 142 000 за Гърция.

Бойното предимство на Анкара се простира и върху въздушните сили.

Днес Турция разполага с около 250 бойни самолета от първа линия. Флотът ѝ се състои предимно от американските F-16 Fighting Falcon, като турските въздушни сили са третият по големина оператор на този модел в света. В допълнение към F-16C/D от блокове 30/40/50, страната експлоатира малка флота от модернизирани самолети F-4E „Терминатор“ – модернизирана и значително подобрена версия на стария F-4 „Фантом II“ – запазени за ударни мисии. И макар Турция да беше изключена от програмата F-35 през 2019 г. и следователно да не разполага с изтребител от пето поколение, нейният собствен изтребител от пето поколение TF KAAN в момента е в процес на разработка.

Въздушните сили на Гърция са по-малки, но се представят над очакванията. Гърция разполага с близо 200 бойни самолета – по-малка сила от тази на Турция, но значително по-голяма на глава от населението и силно модернизирана. Подобно на Турция, Гърция експлоатира F-16, които са модернизирани до версия "Блок 70", и 24 самолета "Рафал" F3R, които предлагат възможност за висок клас. В по-ниския клас Гърция също запазва "Мираж" 2000-5. В бъдеще Гърция планира да придобие F-35 "Лайтнинг II", което ще ѝ даде възможност за пето поколение.

Като цяло Турция разполага с по-голяма флота с повече самолети, по-голям личен състав и по-голяма способност да поема загуби. Гърция има по-малко самолети, но по-нова технология, целенасочена модернизация и по-добра оптимизация за въздушен бой от най-високо ниво.

При сражение извън визуален обхват (BVR) Гърция има значителни предимства, а именно самолетите "Рафал", AESA радарите и ракетата с дълъг обсег MBDA "Метеор".

Това е от жизненоважно значение в съвременните въздушни войни, които все по-често се водят от разстояние. Четиридневната война между Индия и Пакистан през май 2025 г. се водеше изцяло от противоположните страни на индийско-пакистанската граница, което намали значението на въздушните сблъсъци. На по-големи разстояния Турция е в значително неравностойно положение, тъй като разполага предимно с F-16, оборудвани с остарелия радар APG-68. И макар Турция да се модернизира, тя все още не е наваксала изоставането си.

За самолетите, които оцелеят след сблъсък извън визуален обсег (BVR) и се присъединят към битката, сблъсъците в рамките на визуален обсег (WVR) изглеждат по-равностойни между двете страни. И Гърция, и Турция разполагат с F-16 с подобни летателни характеристики, системи за насочване, монтирани на шлема, и ракети с висока точност при отклонение от ос. Предвид равновесието между двете страни, други фактори – индивидуалните умения на пилотите, както и подкрепата от въздушните съюзници и външни "мултипликатори на силата" – стават все по-важни. Но традиционните въздушни битки са малко вероятни, а дори и да се състоят, те биха представлявали само малка част от цялостната кампания.

Турция разполага със самолет за ранно предупреждение и контрол Peace Eagle, системата за електронна война KORAL и гъста мрежа за противовъздушна отбрана, ръководена от HISAR. Тя разполага също така с две системи за противовъздушна отбрана C-400 "Триумф", въпреки че все още не ги е активирала, в надеждата да се помири със Съединените щати и да се върне в програмата за F-35. От другата страна на Егейско море Гърция разполага с въздушната система за ранно предупреждение „Ери“, батареи Patriot, системи S-300 на остров Крит.

На хартия системите на Гърция са малко по-добри от тези на Турция.

При кратък конфликт Атина би се възползвала от по-добрите си сензори и технологията за ракети с голям обсег и потенциално би могла да нанесе непропорционални загуби още в началото. При по-продължителна война обаче численото предимство на Турция придобива значение; тя би могла бързо да компенсира собствените си загуби и да нанесе незаменими загуби на гърците. По-големият флот на Турция, нейната местна отбранителна промишленост и собственото ѝ ракетно производство сочат по-голяма способност да се компенсират загубите и да се поддържат операциите.

Като цяло, сравнението между двете въздушни сили подчертава различаващите се подходи към въздушната мощ. Гърция е инвестирала в по-малка, технологично по-напреднала сила, която е предназначена да постигне максимална ефективност в началните етапи на конфликта. Турция е заложила на размера, местното производство и дългосрочната устойчивост. Вероятността от пряка война между двете държави е доста ниска, но ако все пак се случи, това би подложило на показателен тест двете философии, които се наблюдават и обсъждат и в други въоръжени сили по света.