Българското председателство на ЕС, което се изтегля с 6 месеца напред в първата половина на 2018 г. заради напускането на Великобритания, ще бъде по-дълго и по-скъпо. Това призна вицепремиерът Меглена Кунева пред журналисти в МС.
Причината е, че през август институциите не работят. Повече са работните групи в първата половина на годината, по-наситено е със събития от януари до края на юни.
Според вицепремиера обаче има и повече възможности. Кунева даде пример с Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура.
"Сега 24 май ще бъде ден, за който всички ще разберат, поне в Европа, надявам се и в целия свят", каза тя. Честванията за Деня на Европа 9 май също влизат в нашето председателство.
По думите й разходите за националния бюджет ще са според това колко "амбициозни" искаме да бъдем. Кунева уточни, че няма предвид само културната програма, а да покажем колко много общи неща имаме с Европа, колко стабилен и амбициозен член е България на ЕС.
"Това е успешно капиталовложение, защото всеки един българин след успешно председателство, когато каже от коя националност е, хората вероятно ще го свързват с културно събитие, което са видели, страница, която са посетили на българското председателство, българин, когото познават", коментира вицепремиерът.
Засега Кунева не обяви кой ще оглави щаба, който ще работи по председателството ни от 1 август. С външния министър обаче се разбрали по темата и той щял да бъде "опитен дипломат".
За България промяната на периода означава и европейски съвети с различни теми. В първата половина на годината преобладават икономическите теми, например има Съвет по конкурентоспособност.
Обучението на администрацията ни ще е през есента и според Кунева се движи с добро темпо. Тя обаче призна, че с новия срок трябва да се мобилизираме и да работим по-бързо и качествено.
През есента ще бъде направена първата среща на "новата тройка" председатели – Естония (втората половина на 2017-а), България, Австрия (втората половина на 2018-а), защото приоритетите се правят заедно. По думите й за нас те ще бъдат свързани с вътрешния пазар – енергийния съюз, индустриалната политика, сигурността - безопасност, миграция, убежище, с разширяването на ЕС.
На въпрос можем ли да използваме председателството си за евентуално членство в Шенген, Кунева коментира, че би искала да видя България в Шенген още по време на словашкото председателство, което е в момента. "Това е правилното, необходимото и няма никакви основания България да бъде извън Шенген. Това е лош избор както за останалите европейски държави, така и за България", заяви тя.
Председателството ще се концентрира в София, за да се спестят разходи. Кунева каза, че разчита да има спонсори на събитията - български фирми, специално по отношение на кетъринга.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Dow Jones вече е на позитивна територия за 2026 г.
България повдигна въпроса за дерогацията за "Лукойл Нефтохим" пред САЩ
Каква е ролята на „Артемида II“ в космическата надпревара с много играчи
Тримесечните продажби на Mercedes спадат заради проблемите в Китай
Samsung инвестира 4 млрд. долара в завод за чипове във Виетнам
Володимир Зеленски: Докато имаме пари и оръжия, ще отговаряме на руските удари
Разпети петък e - традиции, обичаи и какво да не правим на този ден
Времето на Разпети петък: Дъждовно и с температури до 14 градуса
Реал Мадрид – Жирона
Славия – Септември
ЦСКА 1948 – Ботев Враца
Спартак Варна – Добруджа
Спортът по телевизията днес, 10 април
Руд Бул и Макларън потвърдиха рокадата при Ламбиазе
Нумерологична прогноза за 10 април
Пудинг с козунак с ванилов сос
Боядисване на яйца с кухненска хартия
Днес е Велики петък!
Поверия за Разпети петък
Дневен хороскоп за 10 април, петък
Илиан Илиев: Футболистите показаха желание да променим нещо
Тръмп: Оптимист съм за мирно споразумение с Иран
Светкавица удари самолет край Варна
Етно-джаз концертът „Посока" на Калина Андреева гостува във Варна
Как да запазите младежкия вид на кожата около очите
Черно море спря серията на Лудогорец и се доближи на точка от петото място
Има опасност за астронавтите от „Артемида II“ при навлизане в земната атмосфера
Китай тества технология за отклоняване на опасни астероиди
Откриха гигантски „океан“ до черна дупка, трилиони пъти по-голям от земните
Китайски учени пробиха най-дълбокия лед в Антарктида: Откриха древно езеро
Удари по Луната: Екипажът на „Орион“ видя нещо уникално
Мисия „Артемида II“: 7 любопитни факта за екипажа, полета и пътуването около Луната