През изминалата седмица министрите от НАТО се срещнаха в Брюксел, където обсъдиха докъде трябва да стигнат в предоставянето на военно оборудване на Украйна.
Предизвикателството пред НАТО е как да предостави на своя съюзник Украйна достатъчно военна подкрепа, за да се защити, без да бъде въвлечена в конфликта и да се окаже във война с Русия, пише Би Би Си.
Украинското правителство недвусмислено призова за помощ.
Според него, за да има някакви шансове да отблъсне предстоящото руско нападение в района на Донбас в източната част на страната, то спешно се нуждае от попълване на запасните противотанкови и противовъздушни ракети Javelin, NLAW (леко противотанково оръжие от следващо поколение), Stinger и Starstreak, които неговите сили вече използват с такъв ефект в тази война.
Това предстои. Но Украйна иска повече.
Тя иска танкове, военни самолети, безпилотни самолети и модерни системи за противоракетна отбрана, за да се противопостави на все по-често използваните от Русия въздушни удари и ракети с далечен обсег, които постоянно изчерпват стратегическите запаси на Украйна от гориво и други основни продукти.
И така, какво точно, питат се мнозина, спъва НАТО?
Отговорът е ескалация.
Рискът Русия да прибегне до използването на тактически (т.е. с малък обсег) ядрени оръжия или конфликтът да се разпространи отвъд границите на Украйна и да се превърне в по-широка европейска война е постоянно в съзнанието на западните лидери и тук залогът е опасно висок.Още в началото на войната президентът Путин напомни на света, че Русия разполага с ядрено оръжие и че привежда стратегическото си ядрено възпиране в по-висока степен на готовност.
САЩ не последваха този пример, тъй като не откриха движение на руски ядрени бойни глави от защитените им бункери за съхранение. Но мнението на Путин беше изразено. Той на практика каза: "Русия разполага с огромен ядрен арсенал, така че не си мислете, че можете да ни изтласкате".
Руската военна доктрина позволява ранно използване на тактически ядрени бойни глави с ниска мощност на бойното поле, знаейки, че Западът изпитва отвращение към ядрените оръжия, които не са били използвани в ярост от 77 години.
Стратегическите плановици на НАТО се притесняват, че след като ядреното табу бъде нарушено, дори ако щетите са ограничени до локална цел на украинското бойно поле, тогава рискът от ескалация до катастрофална ядрена размяна между Русия и Запада неизбежно се повишава с една степен, съобщава Би Би Си.
И все пак, с всяко зверство, очевидно извършено от руски войници, решимостта на НАТО се засилва, а задръжките му се стопяват. Чешката република вече изпрати танкове, макар и остарели Т72 от съветската епоха, но тя е първата страна от НАТО, която прави това. Словакия изпраща своите ракетни системи за противовъздушна отбрана S300. И двата подобни хода щяха да изглеждат невероятно рисковани, когато тази война започна.
Депутатът Тобиас Елууд, който председателства парламентарната комисия по отбрана, е един от тези, които смятат, че Путин блъфира, когато повдига въпроса за ядрените оръжия, и че НАТО трябва да направи повече.
"Бяхме прекалено предпазливи по отношение на оръжейните системи, които бяхме готови да предоставим", казва той. "Нуждаем се от по-решително отношение. Даваме на украинците достатъчно, за да оцелеят, но не и за да победят, и това трябва да се промени."
И така, как точно тази руско-украинска война може да прерасне в по-широк общоевропейски конфликт, който да въвлече и НАТО?
Съществуват редица потенциални сценарии, които несъмнено ще занимават умовете в западните министерства на отбраната.
Ето само три от тях:
1. Доставена от НАТО противокорабна ракета, изстреляна от украинските сили в Одеса, уцелва и потопява руски военен кораб в Черно море със загубата на близо 100 моряци и десетки морски пехотинци. Загинали от такъв мащаб при един-единствен удар биха били безпрецедентни и Путин ще бъде подложен на натиск да реагира под някаква форма.
2. Руски стратегически ракетен удар е насочен към конвой с военна техника, преминаващ от страна от НАТО, като Полша или Словакия, в Украйна. Ако от страната на границата на НАТО има жертви, това би могло да доведе до задействане на член 5 от конституцията на НАТО, което би довело до ангажиране на целия алианс в защита на атакуваната страна.
3. В разгара на ожесточените боеве в Донбас в промишлено предприятие избухва експлозия, в резултат на която се отделят токсични химически газове. Въпреки че това вече се е случило, не се съобщава за смъртни случаи. Но ако се стигне до масови жертви, каквито се наблюдават при използването на отровен газ в Гута в Сирия, и ако се установи, че е причинена умишлено от руските сили, НАТО ще бъде задължено да реагира.
Напълно възможно е нито един от тези сценарии да не се осъществи.
Но макар че западните държави демонстрираха рядко срещана степен на единство в реакцията си на руската инвазия, има предположения, че те са само реактивни и не обмислят какъв трябва да бъде крайният резултат.
"По-големият стратегически въпрос - казва един от най-опитните британски военни, който не желае да бъде назоваван, - е дали нашето правителство се занимава с управление на кризи или с реална стратегия." Той добавя, че това изисква да се обмисли всичко докрай.
"Това, което се опитваме да постигнем тук, е да предоставим на Украйна всяка възможна помощ, без да се стига до Трета световна война. Проблемът е, че Путин е по-добър играч на покер от нас."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Тръмп ще посети Китай на 14 и 15 май за среща със Си Дзинпин
Европейските фондови борси затвориха с повишения
Meta съкращава стотици работни места в различни отдели, включително в Reality Labs
Правителството даде дерогация за внос на руски части за АЕЦ "Козлодуй"
С колко дрона и ракети разполага Иран
Четири от индексите на БФБ затвориха на зелено
Д-р Антон Койчев: "Кутията на Пандора" с разходите я отвори ПП-ДБ, България има нужда от стабилност
Майк Тайсън: Дейвид Бенавидес беше третиран несправедливо в бокса
Петър Витанов: Търсим партньори само сред тези, които не искат нови сглобки
Мартин Димитров: Светим на червено заради 600 млн. евро дефицит в бюджета
Централна емисия
Централна емисия
Поправителен: Италия започва похода си към Мондиал 2026
Майо Барбейто
Цунами надъха Левски в битката за титлата + ВИДЕО
ФИФА с важна новина за Мондиал 2026
Сенегал обжалва пред КАС скандалното решение за Купата на Африка
Легенда на Ливърпул е с деменция
Любовен хороскоп за април 2026
Британската банда High Vis пристига в София с експлозивна смесица от постпънк и модерен рок
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
5 трика, с които да преборите пролетната умора
Серийната драма „На границата“ започва по Bulgaria ON AIR
Средната скорост дава ефект: Има по-малко инциденти в участъците
Пак скачат таксите: Висшето образование се превръща в лукс
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
Близо 100 аборта на момичета под 15 години са направени у нас за 2025 г.
Експерт: Данъчните ставки в България би трябвало да се хармонизират със страните в ЕС
Какво време ни очаква утре?
В окото на бурята: Учен разказва какво е да попаднеш в торнадо
Китай изпробва гъвкав робот за зареждане на сателити в орбита (видео)
Откриха мистериозни пирамиди в Антарктида: Чии следи са скрити под снега и леда
Плюшена играчка, пусната от стратосферата, постави нов световен рекорд (видео)
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната