На 88 години почина немският художник Георг Базелиц

Немският художник Георг Базелиц, чиито експресивни картини и скулптури предизвикаха противоречия, преди да му спечелят световно признание, почина на 88 години, съобщава AFP.

Базелиц, роден като Ханс-Георг Керн, беше сред най-изтъкнатите съвременни визуални художници на Германия с творчество, обхващащо над шест десетилетия в редица техники. Приживе Базелиц обичаше да настоявам понякога като подигравка, понякога като щит, че не знае как да рисува, че "няма талант“.

Отхвърлен на 17 години от Дрезденската академия за изящни изкуства, той успява да се приеме в академия в Източен Берлин, само за да бъде изключен два семестъра по-късно заради „социално-политическа незрялост“, пише Ройтерс.

"Бях глупав. Бях необразован, но бях бунтар", спомня си творецът.

От този бунт Базелиц изгражда кариера, която превръща детето на нацистка Германия, обучено при съветския комунизъм, в един от определящите творци на следвоенна Германия.

Художник и скулптор, известен с изображенията си на сурови тела и обърнати пейзажи, почина на 88-годишна възраст, съобщи в четвъртък и германският вестник Die Welt. 

Причината за смъртта не се съобщава.

Бунтарът на две дикатури

Георг Базелиц е роден като Ханс-Георг Бруно Керн на 23 януари 1938 г. в саксонското село Дойчбазелиц, име, което по-късно приема. Баща му, селски учител и член на нацистката партия, е записал раждането на Ханс-Георг в дневника си. Необяснимо, той не е записал раждането на нито едно от другите си четири деца, съобщи ежедневникът Sächsische Zeitung през 2018 г.

След войната на баща му е забранено да преподава. Майката на Базелиц поема задълженията му в училището.
Базелиц прекарва детството си сред безмилостната дисциплина на нацистка Германия, а юношеството си сред развалините и идеологическото превъзпитание на съветската окупационна зона на страната.

"Роден съм в разрушен ред, разрушен пейзаж, разрушени хора, разрушено общество. И не исках да възстановявам ред: бях видял достатъчно от така наречения ред. Бях принуден да поставям под въпрос всичко, да бъда "наивен“, да започна отначало", спомня си Базелиц.

След като е изключен от академията в Източен Берлин, той се мести в Западен Берлин, където завършва обучението си и попива модернизма по начин, който, според него, се усеща като внезапно поглъщане на кислород.

Той си спомня шока от първата си среща с произведения на Джаксън Полък и други абстрактни експресионисти – доказателство, според неговите разкази, че Съединените щати имат сериозна култура, въпреки това, на което са го учили.

Но вместо да имитира американски стил, Базелиц се връща към немски източници, черпейки от експресионизма, народните традиции и образността, често отхвърляни от критиците като грозни или дори "дегенеративни“.