Тръбопроводът, който постави Германия на колене пред Русия

Една тръба постави Германия на колене. "Северен поток-1" спря напълно да работи за 10 дни за планов годишен ремонт, а Берлин настръхна, тъй като с оглед на ставащото в Украйна газът можеше и да не потече отново. Междувременно Москва намекваше, че втората тръба - "Северен поток-2", е напълно готова и може да започне да подава газ веднага, стига Германия да я сертифицира. Берлин не се огъна, а "Северен поток-1" заработи отново, макар и с ограничен капацитет.

1997 г. – Извършени са първоначални проучвания за възможностите за изграждане на газопровод по дъното на Балтийско море от Русия до Германия.

Април 2001 г. – "Газпром", финландската "Фортум" (Fortum) и германските "Рургаз" (Ruhrgas) и "Винтерсхал" (Wintershall) одобряват споразумение за съвместно проучване на трасето за строежа на тръбата.

Ноември 2002 г. – Управляващият борд на "Газпром" одобрява график за изпълнението на проекта.

Май 2005 г. – "Фортум" се изтегля от проекта и продава дела си на "Газпром".

Септември 2005 г. – Консорциум с участието на "Газпром", Ба Ес Еф (BASF) и Е.ОН (E.ON) подписва споразумение за изграждането на газопровода в присъствието на тогавашния германски канцлер Герхард Шрьодер и руския президент Владимир Путин. Полша, Украйна и Беларус протестират, тъй като гледат на тръбата като на конкурент, който ще отнеме от приходите, които те получават от транзитни такси.

Март 2006 г. – Шрьодер, който по време на мандата си като канцлер на Германия, постоянно "адвокатстваше" за изграждането на тръбопровода, е назначен за председател на надзорния съвет на оператора на тръбопровода, компанията "Норд стрийм" (Nord Stream AG). Това става броени месеци, след като той напуска канцлерството в Берлин и му навлича жестоки критики.

Април 2010 г. – Започва строителството на първата от двете тръби на "Северен поток-1" с дължина от 1224 километра. Всяка от тръбите се състои от 100 000 елемента, които се полагат по дъното на Балтийско море от няколко специализирани за целта кораби.

Ноември 2011 г. – Газ започва да тече по първата линия на "Северен поток-1" от Виборг в Русия до Лубмин в Германия, недалеч от Грайсфелд в североизточната провинция Мекленбург-Предна Померания. Канцлерът Ангела Меркел, наследила Шрьодер, и тогавашният руски президент Дмитрий Медведев, както и премиерите на Франция и Нидерландия – Франсоа Фийон и Марк Рюте, присъстват на официалната церемония. Еколози напразно изказват опасения за непредвидими последици за флората и фауната в региона.

Октомври 2012 г. – Втората тръба на "Северен поток-1" влиза в действие. Проектът на стойност 7,4 милиарда евро е с годишен капацитет от 55 милиарда куб. м газ. През 2021 г. по него преминават 59,2 милиарда куб. м газ.

Септември 2015 г. – Подписан е договор за изграждането на проекта "Северен поток-2". Той е изцяло собственост на "Газпром", монополист под пълния контрол на руската държава. В изграждането участват няколко големи западни енергийни компании, сред които германските "Винтерсхал Деа" (Wintershall Dea) и Е.ОН (E.ON), австрийската О Ем Ви (OMW), нидерландската "Газуние" и френската "Анжи" (Engie).

Март 2018 г. – Строежът на "Северен поток-2" започва. Новият тръбопровод върви успоредно със стария и има същия капацитет. И при неговото изграждане по дъното на морето трябва да бъдат положени 100 000 сегмента, а проектът трябва да бъде завършен до края на 2019 г. Това обаче не се случва поради проблеми около разрешенията за строителството.

Декември 2019 г. – Полагането на секциите е спряно, тъй като специализираните кораби, собственост на швейцарска компания, са изтеглени под заплаха да им бъдат наложени санкции от страна на САЩ. Вашингтон изразява опасения, че Германия ще стане прекалено зависима от руските газови доставки, а Москва обвинява САЩ, че защитават собствените си икономически интереси и се стремят да продават втечнен природен газ в Европа и да измести руския. Тръбата е довършена от руски кораби.

Септември 2021 г. – "Газпром" обявява, че "Северен поток-2" е изцяло завършен. Строителството струва над 10 милиарда евро, но тръбата така и не е пусната в експлоатация.

Февруари 2022 г. – Германското правителство на канцлера Олаф Шолц замразява проекта, като оттегля основен документ по сертифицирането му. Два дни по-късно Русия напада Украйна.
/БТА/