Бургаско митническо

Че България вече е част от европейското семейство, освен по фойерверките и издигнатите едно до друго български и европейски знамена, нашенци  усетиха и по няколко основни неща.

По хаоса в здравната система, по олекналия си джоб и не на последно място - по новите акцизи на националното ни питие - ракийката.  Еуфорията, съпътстваща и посрещането на 2007 година, бързо се измести от отрезвяването, породено от въпроса: "А сега накъде?". 

Много бургазлии, които се смятат за късметлии да имат близки в страни извън лелеяния Евросъюз, в първите работни дни на януари се запътиха към пощите, за да си получат закъснелите коледни и новогодишни колети.

Закъснели, защото са се забавили по пътя или защото е било важно да се доставят след 1 януари?   

Свикнали сме пощенските пратки да закъсняват, а понякога и изобщо да не пристигат, но се оказа, че не сме подготвени за поредния "европейски" шок.

Тихомълком, без да се чуе и думичка за промени в митническите наредби, още от първия ден на 2007 година  се намери начин на нашего брата българина за пореден път да му се вгорчи живота.

Вместо да се зарадват на задграничния жест, бургазлии за пореден път се запитаха в каква държава живеем! Например, за да си получат коледните подаръци от внучката в САЩ, бургаски баба и дядо са заплатили около 40 лева. Съдържанието на колета - предимно дрехи, може да се купи в нашенски магазин за по-малка от тази сума. Отделно внучката е платила за изпращане на колета 40 долара.

Как се определя какво мито да се плати за отделните вещи?  И не е ли редно изпращачите също да са информирани има ли промени в реда на получаване на пратки, какво подлежи на обмитяване, какво – не...

Интересна е и самата процедура. Най - напред в пощата отварят съответния колет в присъствие  на получателя и описват съдържанието му подробно, включително коледната картичка. После с описа изпращат получателя в митническа агенция, където изчисляват какво мито ще трябва да се заплати.

С така изготвената декларация се отива в митницата, плаща се сумата за митото, после се отива обратно в пощата, там се плаща още и чак тогава пратката е в ръцете на получателя.

За всичко това той си получава разписки, с изключение на митническата агенция, която прибира двайсетачка за написването на декларацията, но не издава никакъв документ за това. Описаният пример се отнася за семейство бургаски пенсионери, които са само част от огромните опашки, чакащи да си платят доброволно за вината, че близките им са пожелали да ги зарадват за празниците.

"Не разбираме защо ни вземат тези пари?  В колета няма нищо, което да е ценно или да е много бройки, че да тръгнем да продаваме..." - чуди се баба Данче, за която в колета има една памучна нощница. Другото са сутиен, пухкави чорапи за зимен студ, халат и блуза... А, и една опаковка витамини. На какъв принцип наистина се изчислява какво мито да вземат, не е ясно. Каквото кажат -  плащаш.

На опашката хората протестират на глас, възмущават се, но в крайна сметка - бъркат в джоба си. Защото, изглежда да се създават правила, объркващи и професионалистите, камо ли обикновените хора, си е чисто български патент.

Хората се питат още - дали не е нарочно направено така, че да се вземат пари от тях? Както при смяната на регистрационните номера на автомобилите... В ЕС никой не е налагал такива мерки, карат си хората всякакви коли...  Човек от опашката се провиква, че в Германия колетите от цял свят се получават без да се плаща нищо. А нали Германия е в ЕС отдавна!

Ще предупредя никакви колети повече да не ми пращат! Че той златен излезе... - зарича се друг. Като се замисли човек - каквото и да се говори, винаги става въпрос за пари. Особено, що се касае да ти ги вземат.

Сега накъде? Питат се не само бургазлии, защото законите са еднакви за всички, само дето някъде по-лесно се намират вратичките в тях.

У нас протестите никога не са давали резултат. Но си струва да се направи опит и да се каже на глас това, което мисли средностатистическият българин. Този, който остава на родна земя и не само не мисли да я напуска, но и му е все едно дали границите са отворени. Защото иначе ще останат ли хора, от които да се пълни държавния бюджет?