Сакскобургготски: 55 години бях отписал тези имоти

“Събрахме се, за да има един мандат – цял, спокоен и страната да върви напред. Че покрай това допринесе много фактът, че е имало коалиция, за да ни приемат, е друго, но има хора или среди, които бяха определили, че на 1 януари трябваше да си кажем „Сбогом, дотук”. Което не е реалистично. Това би било някаква игра, а тук нещата са много сериозни. И трябва да се гледа напред с доста повече и време, и най-вече с цели, които трябва да се изпълнят”.

Това каза пред Дарик радио бившият премиер и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски в отговор на въпроса “Защо жълтата партия остана в коалицията и след приемането на България в ЕС на 1 януари 2007 г.?“

Сакскобургготски отказа да даде оценка за министрите и за самия премиер, защото “всеки трябва да си гледа работата”.

Във връзка с дискусиите около т.нар. „царски имоти“ Сакскобургготски каза следното: “Има ли нещо общо човек да е наследил и да си има имоти? Нима сме в някаква политическа система, която отрича частната собственост? Аз съм се превърнал в единствения гръмоотвод с „на Симеон имотите”. За други имоти и то постигнати по съвсем други „правила” като че ли никой не се интересува. За съжаление, в това виждам всякакви други подбуди, но не и за тези имоти. Но да се говори, че личните ми интереси, имотите ми ме обвързват с политиката, това е толкова обидно, толкова е смешно, че ще повторя за пореден на брой път: 55 години бях отписал тези имоти и съм живял без тях, слава Богу, и бих могъл да живея и без тях. Но тук има нещо, което е правова страна, европейски правила и друго. Да, но какво да отричаме това, което е наследствено, което е една собственост, което някой притежава? Тогава вече социално би станало една голяма бъркотия, мисля. Не виждам какво е несправедливо, когато, например, дарихме сестра ми и аз 98 хектара, значи 980 декара на града. Тогава някой възрази ли, каза ли, че това не са наши имоти, за да ги дарим? Не. Има хора, които благодариха и оцениха този жест. Но това се забравя, а се вадят стари дъвки, с извинение, и какви ли не неща непрекъснато.”