Човекът, който би променил Русия: Най-големият олигарх на Москва с предупреждение за Путин

Когато достатъчно руснаци почувстват, че безкрайните боеве в Украйна са безполезни и че последствията от войната се усещат и от тях, президентът на страната им Владимир Путин ще бъде принуден да направи нещо грандиозно, за да прекъсне безизходицата. Едно от най-стряскащите предупреждения идва от олигарх, чиито фабрики са подхранвали военната икономика на Русия.

Андрей Мелниченко, "кралят на торовете" и най-големият индустриалец на Русия, изпрати зов за събуждане към Кремъл и Запада, че той и други руски магнати вече не могат да си позволят да игнорират упадъка на страна, която потъва все по-дълбоко в тирания, пише The Economist. 

Мелниченко в никакъв случай не е член на антипутинската опозиция

Подобно на повечето олигарси в Русия, той е следвал правилата, наложени от Путин: можете да печелите пари, но не се намесвайте в политиката. Затова предупреждението на Мелниченко е необичайно: това е първият път, когато олигарх, живеещ в Русия, критикува решенията на Кремъл толкова ясно и подробно.

Мелниченко не е привърженик на демокрацията или човешките права, а прагматик, който иска бизнесът му да просперира. Следователно предупреждението му би могло да има още по-силен ефект в страна, където загубените в миналото войни, като тази срещу Япония през 1905 г., са довели до индустриалци, водени от кампании за политическа промяна.

Речта на Мелниченко надхвърля войната и подчертава мрачното бъдеще, към което се насочват Русия и нейните съседи. Той предупреждава Запада да не тласка Русия към превръщането ѝ в брутална диктатура, опасен васал на Китай или страна, изпаднала в анархия.

Въпреки че Мелниченко е предпазлив да каже, че Путин трябва да бъде отстранен от власт, промяната, която той иска, би означавала края на системата, в която един и същ човек в крайна сметка ръководи страната в продължение на десетилетия.

Мелниченко се опасява от възможността Путин да използва тактически ядрени оръжия

Намесата на Мелниченко идва в момент, когато войната все повече се усеща в Русия и окупираните от Русия територии. След украинските атаки срещу руската енергийна индустрия, хората започнаха да се редят на огромни опашки, за да си купят гориво, което доведе до инциденти.

Незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. повиши вътрешната популярност на Путин. Но сега полуостровът става все по-изолиран, принудителната военна служба подхранва обществения гняв, а критиките на влиятелните лица към войната в Украйна стават популярни в социалните медии. Всички тези събития противоречат на многократните обещания на Путин за положителното развитие на "специалната военна операция" в Украйна и за постигане на бърза победа на бойното поле.

Въпреки че руската икономика все още не е на ръба на колапс и народно въстание не е предстоящо, руснаците все повече чувстват, че страната им е в задънена улица.

Най-големият страх на Мелниченко е, че Путин може да реши да използва тактически ядрени оръжия в опит да тероризира европейските поддръжници на Украйна. Ескалацията на конфликта няма да доведе до траен мир между Русия, Украйна и Европа, според руския олигарх.

Трите кошмарни сценария за Русия

Мелниченко описа няколко дългосрочни сценария, през които Русия може да премине, които биха представлявали опасност както за страната му, така и за останалия свят.

Най-тревожният сценарий е този, в който Русия изпада в анархия, а лидерите на различните милиции в страната започват да се борят помежду си за контрол над ресурсите и ядрените оръжия. Това е сценарият, от който администрацията на Байдън се опасяваше, когато реши да се опита да избегне пълно унижение на Русия в Украйна.

Друга ситуация би била тази, в която Русия би се превърнала във васал на чужда държава, особено Китай, която би могла да печели от природните си ресурси и да използва територията на страната като буферна зона срещу Съединените щати. След войната на изтощение срещу Украйна, Русия може да се превърне в изключително бедна страна на края на Европа, зависима от малкото си търговски партньори. И двата случая биха породили негодувание и гняв сред населението, подхранвайки насилствен национализъм, който в един момент би могъл да предизвика мащабен конфликт.

В последния сценарий на Мелниченко, Русия ще продължи да се изолира, следвайки пътя на Северна Корея и превръщайки се в затворена крепост под обсада, лишена от капитал и вечно в икономическа рецесия. Подобно на страната на Ким Чен Ун, Русия ще бъде в постоянно състояние на война с останалия свят. 

Путин може да се окаже последният император на Русия

Мелниченко остана загадъчен относно това как Русия може да избегне тези сценарии. Вместо това той призова западните страни да устоят на изкушението да ескалират войната до максимум. Руският олигарх заяви, че Западът и Русия трябва да намерят начин да живеят в мир, призовавайки Русия да бъде възстановена до своя "суверенитет" - вид имунитет, който наподобява искането на Китай за ненамеса във вътрешните работи на други страни.

Що се отнася до реформите, Мелниченко не предостави много подробности. Страната трябва да бъде външно предвидима и трябва да спечели народа, без да прибягва до принудителни мерки. Той би искал Путин да се откаже от автократичния си стил на управление и да позволи прехвърлянето на властта, но все пак избягва да говори за демокрация.

Предложенията на Мелниченко няма да се харесат на висши служители в руските служби за сигурност - "силовиките" - които управляват страната, откакто Путин изгони бившите съветски олигарси от политиката преди повече от две десетилетия.  Ако Русия стане по-нормална страна, те ще бъдат основните губещи.

Може би технократите и магнатите, които са загрижени за съдбата на страната си, ще се присъединят към каузата на Мелниченко. Путин може да откаже исканията им, но ще се окаже в трудна ситуация. Нито една от трите опции - продължаване на войната със същото темпо, изостряне на конфликта и реформи - не е без рискове.

Реформата обаче има прецедент. През 1905 г. Русия губи 19-месечна война срещу Япония. Индустриалците и технократите обвиняват цар Николай II, критикувайки диктаторския му стил, който пречи на Русия да се справи с останалата част от Европа. След Първата руска революция те принуждават царя да приеме "Октомврийската прокламация", която обещава да предостави граждански свободи на руския народ и да създаде законодателно събрание.

До средата на 1907 г. царят потиска реформите и десетилетие по-късно е отстранен от власт. Тези събития са още едно доказателство, че Русия се нуждаеше от трайни реформи.