Все още не е ясно колко партии и коалиции ще преминат 4% на изборите

Приближаването на изборния ден не премахва неизвестността около броя на бъдещите парламентарни партии, показва последното предизборно проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено от 18 до 20 юни сред 1168 пълнолетни граждани от 200 гнезда на територията на страната.

Съвсем не е изключено първите избори, в които има най-малко участници, да излъчат най-голям брой участници в парламента, коментира директорът на агенцията Боряна Димитрова цитирана от БТА. Според данните, продължава тенденцията за нарастване дела на твърдо решилите да гласуват. Техният процент вече надхвърля  65 на сто.

На тази база може да се смята, че гласове в урните ще пуснат между 65 и 68 на сто от живеещите в страната пълнолетни българи, посочват от агенцията.

Въпреки нарастването на готовността за гласуване, пет дни преди изборния ден, малко над 8 на сто, или приблизително 500 000 българи, все още не са направили окончателния си избор кого да подкрепят. Този процент е много по-висок, в сравнение с изборите през 1997 и 2001 г.

До крайния момент това ще държи в неизвестност съдбата на партиите, които са близо до 4-процентовата бариера, а оттук - и отговора на въпроса, колко биха събрали големите партии от преразпределението на гласовете на останалите "под чертата", отбелязва Димитрова.

Според нея краят на кампанията се характеризира с два основни процеса. Първият е многократно вече отбелязаната разколебаност на симпатизантите от десния и десно-центристки спектър, голяма част от които ще вземат крайното си решение в последните дни преди изборите.

80 на сто от гласуващите за БСП и 90 процента от тези за ДПС твърдят, че отдавна симпатизират на партиите си и вотът им е бил определен далеч пред изборите.

Между 20 и 30 на сто от гласуващите за НДСВ, ОДС, БНС или ДСБ, са се насочили към тези партии едва през последните два-три месеца и още около 10 на сто - след началото на кампанията. Това е индикатор за възможна допълнителна мобилизация на гласове за десните и десно-центристки партии, но е и показател за по-висока несигурност на вота за конкретна партия от този спектър,
коментира Димитрова. 

Второто значимо движение в електоралните нагласи, които последните проучвания отчитат, е интензивното нарастване на подкрепата за коалиция "Атака". 55 на сто от деклариралите желание да гласуват за нея са я избрали след началото на предизборната кампания, което обяснява динамиката в нейната подкрепа с всяко следващо проучване.

Боряна Димитрова коментира, че по своите характеристики вотът за "Атака" е радикализирана форма на протестния вот, подплатена с националистически заряд и "избуяваща" на основата на етнически напрежения.

Коалицията събира симпатизанти както от средите на негласуващите, опирайки се на антипартийните и аинтиелитаристки настроения в обществото, така и от средите на БСП. 37 на сто от избирателите на "Атака" посочват като втора партия, до която се чувстват най-близко, БСП. Лекият спад в подкрепата за БСП от последните дни се дължи на този частичен отлив на "червени" избиратели към "Атака", смята социологът.  

Данните от последните изследвания на "Алфа Рисърч" показват, че БНС, ДСБ и "Атака" преминават 4-процентната бариера. И при трите формации се наблюдава ръст в хода на кампанията. Въпреки
това влизането им в парламента зависи от два основни фактора - степента на мобилизираност на собствените им симпатизанти и от равнището на избирателната активност, отбелязва Димитрова. 

Според данните на агенцията, Коалиция за България получава 37.6 процента от гласуващите, което е 106 мандата при 6 партии в парламента и 101 мандата, ако 7 формации влязат в новия
парламент. 19.8 на сто от гласуващите биха дали вота си за НДСВ. В този случай движението ще има 56 депутати, при 6 партии в парламента и 52 народни представители, ако в следващото Народно събрание влязат 7 политически сили.

10.5 процента събира ОДС, или 28 мандата, при 6 партии в парламента и 26 - при 7 партии. 7.9 на сто от гласуващите е резултатът за ДПС, което би донесло на движението 23 депутатски места при 6 партии в Народното събрание и 21 народни представители при 7 формации в следващия
парламент.

Проучването на "Алфа рисърч" показва, че БНС би получил 5 на сто, което ще му осигури 14 депутати и при 6, и при 7 партии в парламента. 4.4 на сто от гласуващите е резултатът за ДСБ, или 13 народни представители, независимо дали в следващото Народно събрание има 6 или 7 политически сили. 

Според данните, "Атака" би получила 4.3 на сто, което би й осигурило 13 депутати при 7 партии в парламента. За "Атака" са изчислени само мандатите при 7 партии, тъй като тя е формацията, която е най-близо до 4-процентната граница, но има шансове да влезе в парламента и ако прескочи бариерата, политическите сили в Народното събрание ще бъдат седем.

Проучването показва, че Новото време би получило 2.7 на сто от вота на гласуващите, Коалиция на розата - 2.6 процента, а Евророма - 1.5 на сто.