Кризата с коронавируса засегна доста по-силно богатите страни от Западна Европа, отколкото източните членки на ЕС, почти без изключения. Да се сравнят данни от различни страни е трудна задача и има множество фактори, които изкривяват статистиката.
Но дори и така данните за Западна и Източна Европа показват разлика в честотата на случаите, която е изключително рязка, пише Guardian.
Дори и най-засегнатите в източната част на ЕС страни имат много по-ниски показателси по заразяване и смъртност на милион жители, сравнено със Запада. Някои статистически данни са наистина забележителни: Словакия е регистрирала само 1413 потвърдени случая и 25 смъртни случая. Само за сравнение - съседна Австрия, която се смята за една от страните, справили се успешно с предизвикателството на вируса, въпреки това има повече от 10 пъти повече инфекции и 20 пъти повече смъртност в сравнение със Словакия, която има близо два пъти по-малко население.
Някои от тезите за показателите на Източна Европа включват по-ниската продължителност на живота, което означава по-малко уязвими възрастни хора, по-ниската гъстота на населението, по-малкото полети до Китай, по-ниските нива на тестване или просто късмет, пише "Фокус".
Задължителното носене за маски навън, което сега е обичайно за по-голямата част от Европа, беше въведено рано от Чехия и Словакия и може да е помогнало за забавяне на разпространението.
Изглежда обаче, че най-много е повлияло ранното въвеждане на ограничения от почти всички страни в региона.
През втората и третата седмица на март във Великобритания и другите западноевропейски страни продължаваха публичните събития и събирания, правителствата в Централна и Източна Европа видяха какво се случва в Италия и веднага наложиха карантина.
На много места помогна и страхът от сриване на и без това затруднените системи за здравеопазване.
„В страни като Швеция и Обединеното кралство живяха с усещането, че могат да избират от повече варианти и не са принудени от ситуацията да предотвратят абсолютен крах на здравните си системи“, обяснява Бен Станли, политолог от варшавския Университет SWPS.
Това също е накарало населенията на тези страни да изпълняват заповедите и да се оплакват по-малко от хората в Западна Европа и САЩ.
„Именно фактът, че се чувствахме уязвими заради здравните ни системи накара хората да спазват блокирането. Това е заради недоверие към системата“, посочва българският политолог Иван Кръстев.
Гърция, която също наложи ранни и строги ограничителни мерки, за да избегне тежък удар по засегнатата от бюджетните съкращения здравна система, е още една страна, в която числата за коронавируса остават впечатляващо ниски. С население от 11 милиона до днешна дата са потвърдени само 2620 случая.
„Подобно на страните от Централна и Източна Европа, Гърция имаше съвсем реално усещане за нестабилността на здравната си система“, посочва Йоргос Пагулатос, политически икономист, който ръководи Гръцката фондация за европейска и външна политика. „Това подтикна правителството да предприеме спешни мерки по-рано от други западноевропейски правителства, които изпитваха по-голямо чувство на самодоволство по отношение на способността на техните системи да се справят с кризата“.
Има надежда, че успешното справяне с коронавируса ще помогне на Гърция да си възвърне международния престиж след годините, през които присъства само с негативни заглавия в медиите и се възприема като черната овца на еврозоната. И Гърция, и Чехия бяха включени в мрежа от седем държави с успешни реакции на коронавирус, свикани на среща от австрийския канцлер Себастиан Курц, за да споделят най-добрите практики.
В Централна Европа някои смятат, че регионът не получава достатъчно признание за по-ниските си бройки и отдават това на пренебрежителното отношение към „новите“ страни в ЕС от „стара“ Западна Европа.
„Това се случва след 30 години поучения. Каквото и да прочетете за Източна Европа, то ще е лошо. Вижте ни, ние сме страхотни, а вие, хора, сте много зле. И тогава се случва голяма криза, в която умират хора и преподавателите са в пълен безпорядък, а учениците са доста по-добре. Не би ли трябвало да има повече размисли за причините?“, казва Бранко Миланович, сръбско-американски икономист, който се специализира в глобалното неравенство в доходите.
Станли обяснява, че да се говори за „колониален манталитет“ в някои среди на Запад към източната част на Европа е прекалено, но има „леки предразсъдъци и ниски очаквания“ в много от медийното покритие и нагласите към региона.
„Хората не са свикнали да търсят положителни примери в Централна и Източна Европа“, заяви правителствен служител в една страна от региона. „Отчасти това се дължи на стереотипите, но отчасти, за съжаление, е по наша вина. Начинът, по който нашите унгарски приятели използваха кризата, за да наложат ограничения, е трудно да се оправдае и често регионът се слага под общ знаменател“.
Унгарският премиер Виктор Орбан използва кризата, за да прокара остро критикувано законодателство, което му позволява да управлява с указ за неопределено време, докато правителството на Полша планира да проведе противоречиви президентски избори чрез пощенски вот този уикенд.
Вероника Ангел, румънски политолог, който в момента е в университета в Станфорд, заяви, че някои страни в региона „получават по-голямо признание, отколкото заслужават“ за техните отговори.
„Времето на налагане на мерките не е показател за успеха на властите“, смята Ангел. Тя похвали действията на някои страни, включително Чехия и Словакия, които имат сравнително добре финансирани здравни системи. „Но Унгария, Румъния и България са на ръба: всяко увеличение на случаите ще преобърне системата“, твърди тя.
Длъжностните лица в региона са наясно, че възможността за ново увеличение на инфекциите винаги е налице. Поради тази причина много страни обмислят да облекчат блокирането си, но спазват строг граничен контрол, за да не допуснат чуждестранни посетители или поне да карантират всички нови пристигащи.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Първата реална полза от квантовите изчисления може да дойде в неочаквана област
Дроновете променят войната, но оръжията от "старата школа" все още носят короната при приходите
Кадър на деня за 22 ноември
Възстановяването на имотния пазар в Европа ще се забави повече от очакванията
Германската армия започва изпитания на дронове камикадзе и AI инструмент за насочване в Литва
Чешката икономика е изправена пред стагфлационен шок, предупреди централен банкер
Екстрасенс предрича мощна сила да накаже Русия и да сложи край на войната в Украйна
Фонтанът "Треви" губи монети за хиляди евро, след като Рим въведе такса за туристите
5 растения, с които да се изгоним нежеланите насекоми
Рецепта за коледен щолен с бадеми и канела
Левски изгонил играч след голям скандал
Бербатов за промяна в БФС: Със Стилиян и Мартин не сме излизали от битката
Алкарас триумфира за първи път на Финалния турнир на АТП
Трабзонспор с пестелива победа преди визитата на ЦСКА
Милан писа петица на изненадата Фрозиноне
Гиздол изригна: Показахме какво е ЦСКА!
Таро карта за 23 ноември, понеделник – Десетка чаши
Дневен хороскоп за 23 ноември, понеделник
5 закуски с протеини, които ще ви пазят от глад през деня
Защо хавлиените кърпи стават твърди? Заради тези 5 грешки при прането
Седмичен хороскоп за 23 – 29 ноември 2026: Очаква ни пълнолуние в Близнаци
Постна рецепта с червена леща, нахут и спанак
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Експерт: По-малко играчки и повече обща игра помагат на малките деца да се съсредоточават
Верижна катастрофа в София
Кметът на Варна: Говорил съм с много министри за ремонта на Аспаруховия мост
Седмичен хороскоп 23 ноември - 29 ноември 2026
Навършват се 5 години от трагедията с 9 жертви в дом за възрастни в село Рояк
11 месеца след катастрофата с две жертви на Колхозния започва делото срещу шофьора
Черно море е без допуснат гол в Първа лига от почти 400 минути