Източна Европа се справя по-добре с коронавируса от Западна, но похвали няма

Кризата с коронавируса засегна доста по-силно богатите страни от Западна Европа, отколкото източните членки на ЕС, почти без изключения. Да се сравнят данни от различни страни е трудна задача и има множество фактори, които изкривяват статистиката.

Но дори и така данните за Западна и Източна Европа показват разлика в честотата на случаите, която е изключително рязка, пише Guardian.

Дори и най-засегнатите в източната част на ЕС страни имат много по-ниски показателси по заразяване и смъртност на милион жители, сравнено със Запада. Някои статистически данни са наистина забележителни: Словакия е регистрирала само 1413 потвърдени случая и 25 смъртни случая. Само за сравнение - съседна Австрия, която се смята за една от страните, справили се успешно с предизвикателството на вируса, въпреки това има повече от 10 пъти повече инфекции и 20 пъти повече смъртност в сравнение със Словакия, която има близо два пъти по-малко население.

Някои от тезите за показателите на Източна Европа включват по-ниската продължителност на живота, което означава по-малко уязвими възрастни хора, по-ниската гъстота на населението, по-малкото полети до Китай, по-ниските нива на тестване или просто късмет, пише "Фокус".

Задължителното носене за маски навън, което сега е обичайно за по-голямата част от Европа, беше въведено рано от Чехия и Словакия и може да е помогнало за забавяне на разпространението.

Изглежда обаче, че най-много е повлияло ранното въвеждане на ограничения от почти всички страни в региона.

През втората и третата седмица на март във Великобритания и другите западноевропейски страни продължаваха публичните събития и събирания, правителствата в Централна и Източна Европа видяха какво се случва в Италия и веднага наложиха карантина.

На много места помогна и страхът от сриване на и без това затруднените системи за здравеопазване.

„В страни като Швеция и Обединеното кралство живяха с усещането, че могат да избират от повече варианти и не са принудени от ситуацията да предотвратят абсолютен крах на здравните си системи“, обяснява Бен Станли, политолог от варшавския Университет SWPS.

Това също е накарало населенията на тези страни да изпълняват заповедите и да се оплакват по-малко от хората в Западна Европа и САЩ.

„Именно фактът, че се чувствахме уязвими заради здравните ни системи накара хората да спазват блокирането. Това е заради недоверие към системата“, посочва българският политолог Иван Кръстев.

Гърция, която също наложи ранни и строги ограничителни мерки, за да избегне тежък удар по засегнатата от бюджетните съкращения здравна система, е още една страна, в която числата за коронавируса остават впечатляващо ниски. С население от 11 милиона до днешна дата са потвърдени само 2620 случая.

„Подобно на страните от Централна и Източна Европа, Гърция имаше съвсем реално усещане за нестабилността на здравната си система“, посочва Йоргос Пагулатос, политически икономист, който ръководи Гръцката фондация за европейска и външна политика. „Това подтикна правителството да предприеме спешни мерки по-рано от други западноевропейски правителства, които изпитваха по-голямо чувство на самодоволство по отношение на способността на техните системи да се справят с кризата“.

Има надежда, че успешното справяне с коронавируса ще помогне на Гърция да си възвърне международния престиж след годините, през които присъства само с негативни заглавия в медиите и се възприема като черната овца на еврозоната. И Гърция, и Чехия бяха включени в мрежа от седем държави с успешни реакции на коронавирус, свикани на среща от австрийския канцлер Себастиан Курц, за да споделят най-добрите практики.

В Централна Европа някои смятат, че регионът не получава достатъчно признание за по-ниските си бройки и отдават това на пренебрежителното отношение към „новите“ страни в ЕС от „стара“ Западна Европа.

„Това се случва след 30 години поучения. Каквото и да прочетете за Източна Европа, то ще е лошо. Вижте ни, ние сме страхотни, а вие, хора, сте много зле. И тогава се случва голяма криза, в която умират хора и преподавателите са в пълен безпорядък, а учениците са доста по-добре. Не би ли трябвало да има повече размисли за причините?“, казва Бранко Миланович, сръбско-американски икономист, който се специализира в глобалното неравенство в доходите.

Станли обяснява, че да се говори за „колониален манталитет“ в някои среди на Запад към източната част на Европа е прекалено, но има „леки предразсъдъци и ниски очаквания“ в много от медийното покритие и нагласите към региона.

„Хората не са свикнали да търсят положителни примери в Централна и Източна Европа“, заяви правителствен служител в една страна от региона. „Отчасти това се дължи на стереотипите, но отчасти, за съжаление, е по наша вина. Начинът, по който нашите унгарски приятели използваха кризата, за да наложат ограничения, е трудно да се оправдае и често регионът се слага под общ знаменател“.

Унгарският премиер Виктор Орбан използва кризата, за да прокара остро критикувано законодателство, което му позволява да управлява с указ за неопределено време, докато правителството на Полша планира да проведе противоречиви президентски избори чрез пощенски вот този уикенд.

Вероника Ангел, румънски политолог, който в момента е в университета в Станфорд, заяви, че някои страни в региона „получават по-голямо признание, отколкото заслужават“ за техните отговори.

„Времето на налагане на мерките не е показател за успеха на властите“, смята Ангел. Тя похвали действията на някои страни, включително Чехия и Словакия, които имат сравнително добре финансирани здравни системи. „Но Унгария, Румъния и България са на ръба: всяко увеличение на случаите ще преобърне системата“, твърди тя.

Длъжностните лица в региона са наясно, че възможността за ново увеличение на инфекциите винаги е налице. Поради тази причина много страни обмислят да облекчат блокирането си, но спазват строг граничен контрол, за да не допуснат чуждестранни посетители или поне да карантират всички нови пристигащи.