DW: Все по-млади българки проституират в Германия

Много млади и често малолетни, от ромски произход, с лошо здраве и с предишен "опит" като жертви на насилие. Такъв е образът на българките, които все по-често попадат в германската полиция заради нелегална проституция, съобщи радио Дойче Веле.

През 2009 година половината от жертвите на търговията с хора, залавяни в Германия, са от Източна Европа и то предимно от България и Румъния, сочат данните на Федералната криминална служба.

Проблемите, вместо да намаляват, по-скоро се увеличават. Трафикът на бели робини от България и Румъния се засилва, главно благодарение на това, че двете страни са вече в ЕС и техните граждани могат безпрепятствено да пътуват до други държави в общността.

137 българки са били задържани през 2009 година за нелегална проституция. През предходната 2008-ма - броят им е бил 119.

По отношение възрастта на жертвите тенденцията е тъкмо обратната - те стават все по-млади - повечето са под 21-годишна възраст, а понякога дори и малолетни.

Много често са от ромските общности, казва Корина Даммайер от хуманитарната помощна организация "Надежда" в Херфорд.

И още една специфична особеност има "българският контингент": Често те дори нямат съзнание, че са жертви, защото, както установяваме, в повечето случаи са били още преди това жертва на сексуално насилие.

Те искат да печелят пари, но и са подложени на силен външен натиск да не се завръщат в къщи с празни ръце. Тези жени по правило са обект на насилие от най-различни страни - често пъти то е упражнявано от техни сънародници, които са ги докарали в Германия.

Поради това полицията има огромни трудности да получи от тях сведения. Българките по традиция не се доверяват на германската полиция, особено ако преди това са имали неприятни преживявания с българските органи за сигурност.

Затова и почти няма такива, които да са съгласни да дадат позказания за осъждането на трафикантите на хора.

Даммайер посочи, че след като жените се завърнат обратно в родината си, в повечето случаи жените не получават достатъчна подкрепа от държавата за да се интегрират в обществото.

В България няма Защитени жилища за жертвите на насилие, паричните средства за превенция също са оскъдни и идват предимно по линия на ЕС.