Държавата се изправи мъжествено срещу огъня, но по бели гащи

Държавата се изправи мъжествено, но по бели гащи, срещу огъня, което само разпали подозренията, че пожарът може да е умишлено предизвикан и е оставен да гори контролируемо. Това пише "Труд" в анализ за пожара на Витоша.

Тези, които се съмняваха в непорочното зачатие на огнената стихия, имат право да получат отговор, защото вместо да мрънкат във Facebook или да блокират Орлов мост, протестирайки срещу Закона за горите, грабнаха мотики и лопати и отидоха да гасят в резервата.

Пълно мълчание цари около разследването за причините за пожара. Редови туристи пуснаха своите снимки, заснели началото на огъня. Потърсил ли ги е досега някой разследващ полицай, за да ги разпита? Едва ли. Нищо чудно скоро с дружните усилия на няколко блогъри и свидетели да бъде разкрит генезисът на пожара, пише още изданието.

"Витоша е пред катастрофа", алармира в интервю за "Труд" главният архитект на София Петър Диков. Според него пожарът е повод да се направи генерален анализ на това как се отнасяме къмприродни явления от типа на ветровала (смерч, който изкоренява дървета) през 2001 г. в този район на планината. Ако тези явления не се овладеят, могат да създадат опасност за целия парк. Не може да се оправдаваме, че това е ценен резерват, в който не бива да се допуска човешка намеса. Защото ако този дървен материал не е стоял 10 г. горе, нямаше да стане огнище на корояда - вредител, който сега сериозно се разпространява по цяла Витоша.

"Това, което аз видях на място, е, че нямаше нито едно младо дърво. Имаше само трупове на паднали дървета като в гробища и само тук-там стърчащи борове, почернели и мъртви от корояда. А малкото широколистни дървета, които короядът не напада, бяха повалени. Моето мнение е, че това състояние трябва да се обсъди на широк форум", отбелязва Диков.

"Който критикува, не е медия", коментира "Сега". Повод е изявлението на премиера Бойко Борисов: "Който критикува МВР, служи на мафията, а журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти." Властта вече не се преструва на демократична и открито показва непоносимост към всякаква критика. Предишното смешновато самохвалство на премиера е навлязло в стадия на необратимото пристрастяване към аплодисменти. От мандата му остава само година, но тя е достатъчна, за да прокара най-важния си закон, от който нататък ще спре отброяването на мандати, защото веднъж завинаги ще се реши въпросът за властта. Този закон ще има един единствен член, който ще гласи: "Който критикува, не е медия." Така ще бъде прокарана ясна юридическа граница между законни и незаконни издания, а медийната среда ще бъде прочистена. Ще останат всички медии, които правилно разбират свободата, да възхваляват управляващите и по-специално техния славен лидер.

"Малките партии стават големи", под това заглавие "Труд" очертава какви са разместванията в партийно-политическата карта на България през юни. Събиращата се социална енергия все още не получава ясни партийни изразители, но процесът по преподреждане на политическите сили на предизборни позиции продължава.

Доминацията на коалиционното говорене и убеждението, че следващият парламент няма да излъчи еднопартийно мнозинство, усилват идеята, че на прага на изборния процес малките партии стават големи. Юни внася все по-осезаемо разделение в представата за "малка партия".
Очертават се два типа. Първият са малките политически сили, които очевидно съзнават ограничения си електорален потенциал и добре разбират, че не могат да се надяват на голяма самостоятелна роля в политическия живот, а напротив, могат да бъдат тухли в по-големи политически строежи. Вторият тип е на "бившите големи" партии, като СДС, НДСВ или "Атака", които като че ли не отчитат в достатъчна степен скромното си присъствие в обществените нагласи и продължават да се държат като "големи".

"Ако се наложи да спрем БСП, СДС ще направи коалиция с ГЕРБ", заявява в интервю за "Сега" кандидатът за лидер на синята партия Ваньо Шарков. По думите му в момента СДС трябва да избере своя път. Единият вариант е да се върви по пътя на самодоволството и усещането за самодостатъчност. До това води решението за самостоятелно явяване на изборите. Другият път е търсенето на единството в името не толкова на партийните членове, колкото в името на десните избиратели.

"Моята цел е влизането на СДС в следващия парламент. Ние винаги ще имаме задача да не допускаме социалистите във властта, защото тяхното управление винаги е завършвало с катастрофа за България. Ако е необходимо да спрем БСП и партиите от тройната коалиция към властта, трябва да направим коалиция с ГЕРБ", допълва Шарков.

Два дни преди вътрешните избори за нов председател на СДС "Монитор" коментира: "СДС - циркаджилъци до последно". Един от проблемите на сините е, че заради следването на демократични принципи отборът, който трябва да върне доверието на сините избиратели с решението за самостоятелно явяване на изборите, не можа да излезе с единна кандидатура. Временното ръководство не се вслуша в призива на старите седесари за обединяването им
около обща кандидатура. А тези, които като удавници са се хванали за "Синята коалиция", нямат друг избор, освен да пречат.

Само че колкото по-дълго продължи залагането и избухването на скрити мини, това може да има и обратен ефект. И дори тези, на които доскорошните "символи" на синята идея им бяха симпатични, да разберат, че те не заради каузата са подскачали, а заради личните си интереси, които просто умело са прикривали.