Време е да имаме първия светец български католик!

Време е да имаме първия светец, който е българин католик, призова в свое изявление до медиите директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

Повод за мнението му е канонизацията на двамата папи  - Йоан XXIII и Йоан Павел II, които на много места бяха наречени "български светци".

"Папа Ронкали действително обикна страната ни за деветте години, прекарани в България и й помагаше много и като нунций, и като папа. Малко хора знаят, че освен по Чирпанското земетресение той оказваше помощ и на ВМРО. Полският папа също симпатизираше на България с много изказвания преди и след атентата“, посочи Божидар Димитров.

Той е категоричен, че както и да наричаме новите светци, те не са българи, а българска католическа общност имаме от началото на ХVІІ век.

"През този вече четиривековен период, неголямата ни католическа общност (тя се движи през вековете между 20-80 000 души) е дала забележителни духовници и патриоти. През ХVІІ век личности като епископите и архиепископите Илия Маринов, Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов извършват в тежките условия на турското робство невероятна работа по опазване на българите-християни от помохамеданчване", отчита директорът на НИМ.

Той припомня, че споменатите българи католици възстановяват дейността на старите католически диоцези в София, Никопол, Охрид, Скопие, Марцианопол, Пловдив и в същото време гордо заявяват в Европа, където имат широки контакти, че са от "великото царство България".

"Южнобългарските католици също имат мъченик за вярата и България. Това е свещеник Михаил Добромиров, посечен с брадва в Одрин след процес, в който е обвинен в сътрудничество с австрийците", припомня още проф. Димитров и продължава:

"Сега от българските католици има само един в категорията „блажен”. Това е отец Евгени Босилков, убит от комунистите, но той почти няма шанс да стане светец, тъй като мощите му трябва да извършат поне три чудеса, потвърдени от специална комисия и по ред причини това в близко време е невъзможно. Освен това трябва да са минали повече от петдесет години от мъченическата му смърт. Те вече са минали, но все пак във Ватикана сигурно ще кажат, че все още е рано“.

Божидар Димитров е категоричен, че за изброените петима български католици, живели през ХVІІ и ХVІІІ век няма подобен проблем.

„Всеки от тях може да бъде обявен за светец, стига нашите католически архиереи да направят необходимите постъпки. И ако във Ватикана кажат, че петима са много за толкова малка общност и да предложим един, предлагам това да е Петър Богдан“, смята директорът на НИМ.

Той припомня и историята на Богдан – католическият архиепископ от Чипровци, който не само възстановява една по една всички католически епархии, но и спасява от помохамеданчване 40-50 000 павликяни, правейки ги католици.

„Той написва и първата българска история сто години преди Паисий, автор е на първия български герб (щит с разярен лъв, тъпчещ полумесец). Разбира се - и създател на революционната организация в Чипровец, вдигнала въстание, макар и след смъртта му.

Тай е католическият Паисий, но и католическият Левски. И ако в общественото съзнание Петър Богдан е в сянката на Петър Парчевич, то е само защото Парчевич е живял главно в чужбина и е могъл да говори и пише свободно, а Петър Богдан е спазвал твърдо правилата на конспирацията“, отчита Божидар Димитров и завършва своето послание с призива:

"И така - време е да имаме първия светец българин католик!"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.