Колаж на седмицата

Две трагични събития за политическия ни и обществения ни живот ще запомним изминалата седмица. Отидоха си две значими фигури – първият демократично избран президент у нас Желю Желев и заместник-председателят на настоящото Народното събрание и депутат от АБВ Росица Янакиева.

Президентът Желев почина внезапно на 79 години. Един от най-изявените дисиденти в България преди 10 ноември той стана първият лидер на младата ни опозиция, а фигурата му беляза историята на прехода и изигра ключова роля за демократичните процеси у нас.

Бившият кмет на Перник Росица Янакиева си отиде след усложнение от направена операция. Нейните колеги и приятели я определиха като боец, приятел и железен човек и заявиха, че битката й със смъртта е единствената, която тя е загубила.

Дългоочакваният доклад на ЕК за България стана ясен тази седмица. От една страна, Европа ни похвали за напредък, но той не бил достатъчен, а доверието в институциите било подкопано заради корупция, политическите влияния в съдебната система и организираната престъпност.

За разлика от съда, прокуратурата получи по-ласкава оценка – там имало значителен напредък, а работата й вече има резултати. Политическите сили разчетоха по различен начин препоръките на ЕК. В парламента го определиха като смекчен и доста по-благоприятен от очакваното. Около мнението се обединиха депутати от РБ, ВМРО и БДЦ.  БСП и ДПС оцениха критиките като обективни, но заявиха, че са готови да дадат рамо на управляващите да изпълнят препоръките

Кабинетът видя в него положителна оценка за работата си и го определи като шанс за България. Вицепремиерът Меглена Кунева хареса „обрания му език“ и обективността му, съгласи се с критиките за съдебната система и предупреди прокуратурата да не се успокоява от добрите  думи. Главният прокурор Сотир Цацаров също го определи като обективен и пресметна, че най-високата оценка в него е 4.50.

Тази седмица част от абонатите на „Енерго про“ получиха солени сметки за ток след новогодишните празници. И правителство и парламент реагираха светкавично и поискаха спешна среща с трите ЕРП-та. Стана ясно, че част от абонатите на дружеството са получили две сметки за ток за по 20 дни, а срокът за плащането им е един и същ. На срещата в НС стана ясно, че проблемът е единствено при "Енерго-про" и се дължи на софтуера им. При ЧЕЗ и ЕVN всичко било наред с отчитането. От дружеството обещаха да удължат с 15 дни срока за плащане. Премиерът Бойко Борисов обаче видя умисъл и заяви, че „това не са случайни неща“, защото по думите му отново във Варна се повтаря сценарият от зимата на 2013 г., който доведе до падане на първия му кабинет. „Нали не си мислят, че им вярваме“, коментира той по адрес на "Енерго-про".

След дълги перипетии ВКС вече има нов председател. Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Лозан Панов. Той сменя проф. Лазар Груев, а мандатът му ще е 7 години.  До избора се стигна след драматични събития –  първата процедура се провали на 25 септември м.г., а втората беше отлагана няколко пъти. За нея се кандидатираха Лозан Панов и Павлина Панова, но заради инцидент с първия кандидат беше отлагана.

Около процедурата непрекъснато витаеха съмнения за нередност и договорки. Те продължаха и в самия ден на изслушване на кандидатите. В желанието си да се гарантира прозрачност на вота и да няма съмение, че той е опорочен, на няколко пъти беше поискано гласуването да е с бюлетини, а не електронно.

Иначе новият председател на ВКС се обяви за разделяне на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, обеща върховенството на закона да е водещо, обяви се за публичен регистър на съдиите, които си правят отвод по дела. Той призна, че съдебната система се намира в тежка имиджова криза и има много работа за вършене там.
"Няма проблеми, които да не могат да бъдат решени с диалог", заяви след избора си новият председател на ВКС.

Европа и светът посрещнаха със смесени чувства победата на радикалната левица СИРИЗА в Гърция. Причината за това станаха смелите заявки на лидера й Алексис Ципрас, че партията му ще отвори нова страница за Гърция - в миналото ще останат икономиите и петгодишното унижение от международните кредитори. След победата му световните лидери изразиха надежда за светло бъдеще на южната ни съседка, но същевременно предупредиха Ципрас да уважава паричната политика, договорена от страната му. Социалистите в ЕП пък определиха победата му като знак, че икономическата политика на еврозоната трябва да се промени.

Гърция си избра правителство на другия ден след изборите. На СИРИЗА обаче не й достигнаха две места в парламента да управлява самостоятелно и получи рамо от малката националистическа партия "Независими гърци", с която влезе в коалиция. Сега Европа чака новото правителство да формулира ясно политиката си и доколко Ципрас ще изпълни предизборните си обещания. Междувременно валутните пазари реагираха на промяната - еврото поевтиня и удари най-ниското си ниво от 11 години насам. 

Изминалата седмица бе доста успешна за зимните ни спортове. България постигна успех в биатлона, след като Владимир Илиев взе бронзов медал от европейското първенство в Отепя, Естония. Илиев имаше отлични шансове и за европейската титла, след като премина без грешка в първите си две стрелби. В третата и четвъртата обаче направи по два пропуска и завърши на 1:31.2 мин. зад новия европейски шампион Алексей Волков. Другият наш представител Красимир Анев също бе на висота и финишира четвърти с 2:17,3 минути.

Друга добра новина долетя от словашкия град Осърбле, където Владимир Зографски спечели златния медал в ски-скока на Световните студентски игри. С два превъзходни скока българинът отнесе конкуренцията на представители на водещи държави в този спорт. Последната титла за България на зимна Универсиада бе също в Словакия, като я спечели Евгения Раданова на шорттрек на Игрите в Папрад Татри през 1999 г.

Един от големите ни таланти в алпийските ски пък - Алберт Попов, спечели два сребърни медала на продължаващия в Австрия и Лихтенщайн Европейски олимпийски младежки фестивал. Нашето момче зае второ място в гигантския слалом и слалома, като за пореден път доказа, че има голям потенциал в алпийските ски.