Българ(к)ите се женят все по-рядко, раждат все по-късно

В България, както и в редица държави-членки на ЕС, се наблюдава трайна тенденция, при която семейството като юридически съюз губи своето значение. Броят на браковете намалява за сметка на съжителствата без брак. Като резултат от тази тенденция раждането на първо дете често предхожда сключването на брак.

Това са основните изводи в статията "Бракове, бракоразводи и раждания в България в началото на 21 век", публикувана от Националния статистически институт.

Статистиката показва еднозначно, че броят на сключените бракове у нас непрекъснато намалява от 1945 г. насам. Спадът на сватбите е особено забележим след 1990 г. - за първи път тогава броят пада под 60 хил. годишно. Спадът през следващата година е още по-забележим - 11 хил. по-малко, отбелязва 24 часа.

За 2014 г. 24 596 двойки са се врекли във вечна вярност пред държавата, което е с над 2500 повече от 2013 г.

Освен че броят на сключените бракове намалява трайно във времето, възрастта на младоженците се увиличава. Ако през 2000 г. средната възраст е била 30 г. за мъжете и 26 г. за жените, през 2014 г. тя е достигнала почти 33 г. за силния пол и 29 г.

Статистиката логично показва и, че нараства делът на 20-29-годишните при неженените е достигнал над 82%. През 2001 г. процентът е бил 64,6.

Още повече е нараснал процентът на неженените сред групата на 30-39 г. - от 18,2% през 2001 г. на 42,1% през 2014 г.

През 2001 г. 4.7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9.4%. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30 - 39-годишните - 13.0%, следвани от лицата на възраст 20 - 29 години - 6.4%.

От НСИ отбелязват също така, че от 60-те години насам раждаемостта постоянно намалява. Нещо повече - покачва се възрастта на майките.

Намалението на раждаемостта е следствие от редица фактори, като един от водещите сред тях е намаляването на броя на жените във фертилна възраст и тяхната плодовитост.

Съществено влияние за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2.6%, а в сравнение с 2000 г. - с 28.6%.

Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

Средната възраст на жените при раждане на дете както и при раждане на първо дете се увеличават за период от 14 години с 3.2 години. През 2000 г. средната възраст при раждане на дете е била 24.9 години, през 2014 г. тя вече достига 28.1 години, а възрастта при раждане на първо дете нараства от 23.5 на 26.7 години.

Един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените, е тоталният коефициент на плодовитост. В периода 2000 - 2014 г. той се запазва на относително постоянно ниво, като най-висока стойност е регистрирана през 2009 г. - 1.6 деца. През 2014 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.5, а през 2000 г. той е бил 1.3 деца.