Сраженията при завоя на река Черна през Първата световна война са във фокуса на третия бонус епизод от хитовата поредица „Българско военно чудо“ на ЗАД "Армеец" и сдружение "Българска история". Този участък от Македонския фронт е известен като "Месомелачката",защото в епопеята, развила се от есента на 1916 г. до май 1917 г., и двете страни дават огромни жертви, а цели части се стопяват за броени дни.
Проявеният героизмът на българите при битките там не успява да предотврати загубата на войната, но в паметта на нацията Завоят на Черна остава да свети като символ на непоколебим дух.
Всичко започва през есента на 1915 г., когато България се включва в Първата световна война. След бързия разгром на Сърбия и на пристигналите й на помощ съглашенски войски се появява възможност противникът да бъде напълно изгонен от Балканите. Българското настъпление обаче е спряно от германското командване, което разчита на полуострова да бъдат приковани колкото се може повече съглашенски сили, вместо те да се прехвърлят на други фронтове. По думите на Стилиян Нойков: „И се започна една трескава работа по укрепяването на позициите, които очаквахме засилилият се в Солун противник да дойде и да атакува. Как тогава щеше да се тури край на войната на Балканите?“ Постепенно се оформя Солунският фронт, дълъг стотици километри, защитаван предимно от българската армия.През лятото на 1916 г. българското главно командване узнава, че се подготвя сериозна съглашенска операция в Македония, с цел да се попречи на България да отдели войски срещу Румъния. На 17 август 1916 г българите предприемат изпреварващ удар, овладени са Лерин и Костур. Постепенно този последен за войната български опит за напредване на юг губи острота, а частите са отслабени от сраженията.
В същото време, търпящи поражения в Добруджа, румънците отчаяно искат от съглашенците да им помогнат като атакуват в Македония. В края на август 1916 г. съглашенското командване организира настъпление, хвърляйки значителни сили. След тежки боеве българската армия е принудена да се оттегли при Завоя на река Черна. Той се нарича така, тъй като реката прави широка дъга, дълга около 40 км и широка около 20. Но и тук българите веднага са атакувани от французи и сърби, докато англичаните нападат към Дойран. Планът на съглашенците е да пробият Солунския фронт, а България да бъде извадена от войната.
Позицията, защитавана от български и германски части, е мъчно защитима. В скалата могат да бъдат изкопани само плитки укрития. В дневника на 10-и Родопски полк е записано: „Какво представляваше тази „укрепената позиция“? Един ред окопи. Нито галерия, нито един заслон, нито една наблюдателница!“ Духът на българите обаче е висок, те не са губили сражение досега във войната.
В началото на октомври 1916 г. в продължение на пет дена противникът обстрелва позициите, изсипвайки хиляди снаряди. Освен че са по-малоборойни, българските батареи трябва и да пестят боеприпасите.
На шестия ден френски и сръбски части настъпват. Както пише очевидец: „Още от първите дни боевете при Черна станаха твърде ожесточени. Чувствувайки своето количествено надмощие и хипнотизирани от мисълта да възстановят своето кралство, сърбите нападаха с голямо ожесточение.“ Въпреки че бреговете на реката се покриват с трупове, пристъпите на сръбската пехота следват един след друг. Редуват се дневни и нощни атаки, без оглед на жертвите – и така повече от месец. Свидетел посочва, че „Боевете през есента на 1916 г. направиха Завоя на Черна истинска гробница за сърбите.“ Тяхната армия губи над половината си състав.
Слаби по численост, но със силна воля са защитниците на Завоя на Черна, ала и техните редици се топят. А подкрепления просто няма откъде да дойдат.
На 19 ноември 1916 г. 1-а армия, притисната от числено превъзхождащ противник и понесла огромни загуби, е принудена да изостави Битоля и да заеме нова позиция, на 5 км северно от града. А развръзката на ожесточената битка гледайте във видеото от поредицата.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Д. Тодоров: Инфлацията може да се вдигне между 0,5% и 1% при цена на петрола над 100 долара
Dow Jones се понижи с над 750 пункта в новия си най-лош ден за 2026 г.
BMW се стреми към възстановяване в Китай чрез своята серия Neue Klasse
Тръмп замрази 106-годишен закон в САЩ, за да намали цените на бензина
Най-слабото място на бизнеса у нас са процесите и координацията между екипите
Атаката срещу газово находище в Иран оцвети в червено европейските борси
Хороскоп за зодиите за 19 март: Овните да почиват повече, Стрелците да рискуват
"Ноктите с аерограф" - хит в маникюра за 2026 г.
Освен скъпото гориво: Още един удар по шофьорите на дизелови коли
Движение без усилие: Алтернативи на традиционните тренировки
ЕС въвежда нови забрани на пазара на употребявани автомобили
Децата със строги родители имат проблеми във връзките си като възрастни
Спортът по телевизията днес, 19 март
Мачовете по телевизията днес, 19 март
Всички резултати от Шампионската лига. Ето и двойките на 1/4 финалите
Голяма новина за ЦСКА и Лудогорец, Левски също е замесен
Мощен Ливърпул разнебити Галатасарай, идва ред на ПСЖ
Байерн мушна само 4 на Аталанта и подпечата екшъна с Реал
Дневен хороскоп за 19 март, четвъртък
Новолуние в Риби на 19 март – мечтаем смело, но не бързаме
Таро карти за април за всяка зодия
Ново начало за 3 зодии на 20 март – пролетното равноденствие
„От семенцето до чинията“ от Мишел Дормъди
5 минималистични хит тенденции в маникюра за 2026
Литературно събитие събира над 30 артиста в близо 50 срещи във Варна и страната
Деца се запознаха с интересни легенди от Североизтока
Над 1100 учители се обучиха да използват изкуствен интелект в учебния процес
Пета гимназия е №1 по мини футбол за VIII-X клас в „Ученическа купа Варна 2026“
Има ли риск за овошки тази година?
Живопис, музика на живо и триизмерни прожекции при откриването на изложба във Варна
Рядко явление в Атлантическия океан: Морски гиганти са забелязани на неочаквано място
НАСА с необичаен призив: Снимайте градушките!
Ще се превръщат ли роботите-фермери в тор след края на експлоатацията си?
Мощна магнитна буря ще удари Земята между 19 и 22 март
НАСА планира ежемесечни кацания на Луната през 2027 г.
Възможен ли е извънземен живот на луни, реещи се в мрака на Космоса?