"Българско военно чудо": Месомелачката на завоя на Черна

Сраженията при завоя на река Черна през Първата световна война са във фокуса на третия бонус епизод от хитовата поредица „Българско военно чудо“ на ЗАД "Армеец" и сдружение "Българска история". Този участък от Македонския фронт е известен като "Месомелачката",защото в епопеята, развила се от есента на 1916 г. до май 1917 г., и двете страни дават огромни жертви, а цели части се стопяват за броени дни.

Проявеният героизмът на българите при битките там не успява да предотврати загубата на войната, но в паметта на нацията Завоят на Черна остава да свети като символ на непоколебим дух.

Всичко започва през есента на 1915 г., когато България се включва в Първата световна война. След бързия разгром на Сърбия и на пристигналите й на помощ съглашенски войски се появява възможност противникът да бъде напълно изгонен от Балканите. Българското настъпление обаче е спряно от германското командване, което разчита на полуострова да бъдат приковани колкото се може повече съглашенски сили, вместо те да се прехвърлят на други фронтове. По думите на Стилиян Нойков: „И се започна една трескава работа по укрепяването на позициите, които очаквахме засилилият се в Солун противник да дойде и да атакува. Как тогава щеше да се тури край на войната на Балканите?“ Постепенно се оформя Солунският фронт, дълъг стотици километри, защитаван предимно от българската армия.

През лятото на 1916 г. българското главно командване узнава, че се подготвя сериозна съглашенска операция в Македония, с цел да се попречи на България да отдели войски срещу Румъния. На 17 август 1916 г българите предприемат изпреварващ удар, овладени са Лерин и Костур. Постепенно този последен за войната български опит за напредване на юг губи острота, а частите са отслабени от сраженията.

В същото време, търпящи поражения в Добруджа, румънците отчаяно искат от съглашенците да им помогнат като атакуват в Македония. В края на август 1916 г. съглашенското командване организира настъпление, хвърляйки значителни сили. След тежки боеве българската армия е принудена да се оттегли при Завоя на река Черна. Той се нарича така, тъй като реката прави широка дъга, дълга около 40 км и широка около 20. Но и тук българите веднага са атакувани от французи и сърби, докато англичаните нападат към Дойран. Планът на съглашенците е да пробият Солунския фронт, а България да бъде извадена от войната.

Позицията, защитавана от български и германски части, е мъчно защитима. В скалата могат да бъдат изкопани само плитки укрития. В дневника на 10-и Родопски полк е записано: „Какво представляваше тази „укрепената позиция“? Един ред окопи. Нито галерия, нито един заслон, нито една наблюдателница!“ Духът на българите обаче е висок, те не са губили сражение досега във войната.

В началото на октомври 1916 г. в продължение на пет дена противникът обстрелва позициите, изсипвайки хиляди снаряди. Освен че са по-малоборойни, българските батареи трябва и да пестят боеприпасите.

На шестия ден френски и сръбски части настъпват. Както пише очевидец: „Още от първите дни боевете при Черна станаха твърде ожесточени. Чувствувайки своето количествено надмощие и хипнотизирани от мисълта да възстановят своето кралство, сърбите нападаха с голямо ожесточение.“ Въпреки че бреговете на реката се покриват с трупове, пристъпите на сръбската пехота следват един след друг. Редуват се дневни и нощни атаки, без оглед на жертвите – и така повече от месец. Свидетел посочва, че „Боевете през есента на 1916 г. направиха Завоя на Черна истинска гробница за сърбите.“ Тяхната армия губи над половината си състав.

Слаби по численост, но със силна воля са защитниците на Завоя на Черна, ала и техните редици се топят. А подкрепления просто няма откъде да дойдат.

На 19 ноември 1916 г. 1-а армия, притисната от числено превъзхождащ противник и понесла огромни загуби, е принудена да изостави Битоля и да заеме нова позиция, на 5 км северно от града. А развръзката на ожесточената битка гледайте във видеото от поредицата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.