Френската - и в протеста (НЕ) сме заедно

Това писмо пристигна днес в редакцията на Dnes.bg.

Писано е от 16-годишен ученик във Френската гимназия, който държи да запази своята анонимност.

Екипът ни реши да публикува мнението му, тъй като смята, че в последния един месец чухме позициите на всички участници в кризата без най-потърпевшите - учениците.

Особено след изказаното намерение на министъра на образованието Даниел Вълчев учебната година да се удължи и да се учи и в събота.

Мнението е лично и не е обвързано с редакцията на Dnes.bg.

---------

Аз съм ученик от 10-ти клас на 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”-  училище, което в продължение на повече от 45 години е съхранявало доброто си име, създало е много успели ученици, винаги е изразявало позицията си по значими обществени въпроси.

От 24-ти септември не ходя на училище и съм изключително разочарован от начина, по който учителите от гимназията се включиха в стачните действия в системата на образованието.
         
Тук е моментът да припомня протестът на учителите от Френската гимназия от края на миналата учебна година.

Тогава те решиха да поставят отлични годишни оценки на всички свои ученици, като твърдяха, че избират да протестират по този начин, за да не ощетят по никакъв начин именно учениците.

От чии интереси се водят обаче в сегашния си протест и не вредят ли значително на децата? Ощетени, разбира се, имаше и през юни, когато много хора искаха да получат реална оценка за своите знания и да бъдат справедливо оценени.
        
Девизът на училището е „Защото сме заедно”.

Заедно ли бяхме ученици и учители в класните стаи в последните 5 седмици?
         
За всяка общност от ценители на френската култура, каквато е и гимназията „Ламартин”, значими и водещи трябва да бъдат идеалите на Френската революция от 1789 г. – свобода, равенство и братство.

За каква свобода говорим, след като ние, учениците, нямаме елементарната свобода да упражним правото си на образование, полагащо ни се по Конституция?

Равностойни и конкурентноспособни ли сме на децата от училищата, които не стачкуват?

Можем ли да бъдем братя с учителите, след като те вече повече от месец не се интересуват от нас и ни прогониха от класните стаи?
         
В същия дух могат да бъдат зададени още много въпроси:

• защо учителите от гимназията не се върнаха в клас, след като получиха разумно предложение за увеличение на заплатите на 17-ти октомври?
• защо не намериха сили да се разграничат от безумните искания на синдикатите?
• дали синдикалните лидери са техни идоли и хора, на които се възхищават в живота?

Задаването на тези въпроси обаче на практика е безсмислено – учениците са напълно безсилни, от нас нищо не зависи.

Кучетата си лаят, керванът си върви.

Родители и ученици негодуват, но Френската и още много други училища си протестират, изолирани в свой собствен свят, където здравият разум не е на почит.
         
Явно учителите никога няма да върнат учениците в клас по свое собствено желание.

Отхвърляйки на два пъти разумни предложения за споразумение с кабинета, те се провалиха в очите на много хора.

Сега топката е у правителството и ако оттам се чудят как да излязат от кризата с протестите в образованието, може би е редно да потърсят разрешение на проблема сред примерите от световната история.

Наскоро в пресата бе припомнена стачката на авиодиспечерите в САЩ от 3-ти август 1981 г., когато тогавашния президент на страната Роналд Рейгън обявява 48-часов ултиматум за спиране на протестните действия и за връщане на работа, който работниците не спазват.

Резултатът – 11 400 авиодиспечери са уволнени още на 49-тия час след изтичането на срока и на тяхно място в системата идват нови хора.

И не мисля, че ако подобно нещо се случи в България, много хора ще тъгуват за уволнените учители – те и без това напълно изгубиха своя авторитет пред учениците и родителите, крещейки, ругаейки и държейки се напълно неадекватно по площадите.
         
За финал с чувство за хумор ще кажа, че май вече Господ не пази добрата стара Френска гимназия, както Слави Трифонов пееше в близкото минало.

Май никой не успя да опази учителите от това да загубят доброто си име и да потъпчат интересите на децата, превръщайки ги в залог за решаването на своите проблеми.

Засега обаче учителите са непреклонни: „Протестираме за пари“, заяви в началото на септември Силвиана Иванова, преподавател по химия в Софийската професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов".

Тогава пред Dnes.bg Иванова бе категорична, че колегите й са решени да отстояват интересите си докрай, дори с цената на проваляне на учебната година.

„Абсолютно твърдо продължаваме борбата докрай, клекнем ли, значи провал“, каза тя.