Кога ще спрат течовете от НЗОК? Седем здравни регистъра се бавят от години

Седем здравни регистъра, чието създаване струва близо 10 млн. лева, се бави. Някои от тях стоят на трупчета повече от петилетка. Забавянето им блокира и пускането на е-здравеопазването, а изграждането на някои от тях буксува от 13 години.

Става дума за регистъра за онкологичните заболявания, за диабета, имунизационния, за кожно-венерическите заболявания, скрининговия, за инвазивната кардиология и за лечебните заведения за болнична помощ и диализните центрове.

Общо в страната трябва да бъдат разработени и внедрени, надградени или интегрирани над 120 регистъра. Всички те трябва да бъдат свързани с Националната здравна информационна система, чието изграждане струва 12 млн. лева, обясниха от здравното министерство.

"Тя е гръбнакът на т. нар. електронно здравеопазване, за чието изграждане се заговори още през 2006 г.“ припомни адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите.

Въпросната информационна система трябваше да бъде изградена първоначално през 2018 година. Заради обжалване на обществена поръчка обаче срокът бе удължен до края на 2019-а. След ново обжалване се оказва, че тя трябва да бъде готова догодина.

"Сключен е и договор за “Разработка и доработка на необходими регистри за изпълнението на НЗИС“, те трябва да са готови до 22 април 2020 г. Според договора за разработване на подсистема за електронни административни услуги тя трябва да бъде завършена 1 април догодина“, допълниха от здравното ведомство.

„Липсата на нови и неактуализирането на съществуващите сега регистри създават трудности и на лекари, и на цялата здравна система, защото не се знае каква е заболеваемостта, как се проследява и какъв е ефектът от лечението. Когато те бъдат създадени и това стане възможно, ще спре и източването на Националната здравноосигурителна каса с медицински дейности, които се оказва, че не са били необходими“, коментира адвокат Таушанов. По думите му забавянето на регистрите блокира и пускането на електронното здравеопазване.

Към момента в страната съществува Националния раков регистър, създаден през 1952 г. Независимо че той продължава да работи данните в него не са пълни, тъй като от 15 години болниците не са задължени да подават информация към регистъра и правят това само по желание. Такава е практиката и с други стари регистри за заболявания, на чието място се изграждат нови.

„Не е ясно какво ще се случи с данните в него, не е разписан и редът, по който той ще бъде предаден и как точно ще стане това, тъй като в него са личните данни на стотици хиляди хора, каза проф. Здравка Валерианова. - Към момента в него се събират около 100 променливи, включващи диагнози, стадии на откриване, лечение, преживяемост. Целта на един раков регистър е той не само да дава информация за лечението, но и да следи тенденциите на заболеваемост, за да е подготвена НЗОК за поемане на лечението на болните“, поясни тя.

Работна група е направила предложения за промяна за Закона за здравето и още няколко нормативни документа, за да могат да заработят здравните регистри, съобщи пред „Монитор“ здравният министър Кирил Ананиев.

Независимо че голяма част от новите регистри са изградени, те не могат да заработят без нормативни промени, коментира директорът на Националния център по опазване на общественото здраве и анализи доц. Христо Хинков.

Той даде пример с регистъра за психично болните, който заедно с още два е сред първите изградени с 300 000 евро по Норвежкия финансов механизъм. „За да стане той факт обаче, трябва да се промени сегашната формулировка за психично заболяване. Според съществуващата, ако трябва да се отчетат хората с психични проблеми, в регистъра трябва да влезе една пета от населението на страната, каза доц. Хинков, психиатър.

В определението сега влизат не само хора с трайни психични разстройства, но и такива, които са имали депресии или друг психичен кратковременен инцидент в живота си. 19% от българите са имали такива кратковременни неблагополучия“, поясни той и допълни, че хората с трайни психични заболявания са 1% от населението.

По думите на доц. Хинков заради все още неизградената национална здравно информационна система не може да бъде задействан и регистърът за електромагнитните лъчения.