Българите доплащат най-много за здраве от джоба си

Българите доплащат най-много за здраве от джоба си. Това е една от причините от Българската стопанска камара (БСК) да не подкрепят проекта за бюджет на здравната каса за 2023 г., съобщава "Труд".

На Национален съвет за тристранно сътрудничество бяха обсъдени проектите за бюджети на здравната каса, на общественото осигуряване и републиканския бюджет. Социалните партньори изразиха много критики към бюджетите и представените проекти не бяха подкрепени, въпреки че по някои теми имаше близки позиции.

Доплащанията за здравеопазване от пациентите у нас са около 49% от общите разходи, докато в страните от Европейския съюз са не повече от 20%, гласи официалната позиция на БСК. За 2022 г. разходите за лекарства за сметка на населението са над 3 млрд., или 75% от общия разход за лекарства и оптика.

Държавните разходи за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) са около 4,6%, при средно за страните от ЕС 7-11%, заявиха от БСК. Запазването на нисък дял на държавните средства за здравеопазване и липсата на реформи в системата не позволяват да се повиши качеството на обслужване и възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ. Ограничени са възможностите за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация.

В резултат на тази политика, разходите за директни плащания от пациентите (за услуги, консумативи, лекарства, медицински изделия и нерегламентирани плащания) са повече от два пъти по-високи от съответните разходи в другите страни от ЕС, посочват от БСК.

Има и голяма разлика в размер на вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея хора и вноските на бизнеса. В бюджета за 2023 г. размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 120 лв., а за осигуряваните от държавата хора е не повече от 60 лв., посочват от БСК. При население от над 6,5 млн. души, здравно-осигурените са само 5,7 млн. души, като тук влизат децата и пенсионерите.

Ниската ефективност на здравните услуги е резултат и от деформираната структура на здравния сектор. Българското здравеопазване продължава да е концентрирано в болничната мрежа. Харчат се пари за скъпи лекарства и скъпо лечение вместо да се наблегне на профилактиката, заявиха работодатели. Болничните заведения предоставят услуги, които в повечето държави от ЕС се извършват амбулаторно, тоест без пациентите да лежат в болница. Липсват политики за увеличаване на дела и размера на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. В бюджет `2023 делът на средствата за болнична помощ се запазва около 50%, при средни равнища в ЕС от около 30%. Относителният дял на средствата за извънболнична дейност отново се запазват около 12,5% при средни равнища за ЕС от 26-28%. Проектът на бюджет на здравната каса запазва статуквото, заявиха работодатели.

Тревожно е финансовото и кадровото състояние на общинските болници, голямата част от които са пред фалит. Наложителни са политически и законодателни мерки за стабилизиране на тяхната дейност, посочват от БСК.

От години констатацията в докладите на ЕС е, че у нас има високи размери на корупция в системата на здравеопазването, пише в официалната позиция на БСК. Тревожна е тенденцията обхватът на регламентираните плащания постоянно да се разширява, а размерът на нерегламентираните плащания при оказване на медицинска помощ да е много голям.

Да бъде засилен контролът при харченето на пари за здравеопазване, поискаха още представителите на бизнеса.