За 20 години: Продължителността на живота у нас се е повишила със 7 г.

Показателите в здравеопазването показват тенденция на подобрение. Продължителността на живота за последните 20 години се е повишила средно със седем - седем и половина години. Ние нямаме продължителност на живота, каквато е в развитите страни, защото и там показателите също се подобряват, но тенденцията е в позитивна посока. България има много болници в сравнение със средноевропейския показател, но имаме равен брой легла спрямо средноевропейските стойности. Това каза доц. д-р Спас Спасков, бивш директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Ако погледнем показателите в здравеопазването, ще видим тенденция към подобряване. Човек е устроен по този начин да постига мечти и след това тези постижения да му се струват малки и да иска още и още. Това, което обикновено правим като хора, е да се сравняваме, а нещата трябва да се погледнат като тенденция".

Един от показателите, който е много сериозен, е средната продължителност на живота. В България данните показват, че продължителността на живота за последните 20 години се е повишила средно със 7-7,5 години, каза доц. Спасков. "Това е един показател, към който никой не иска да погледне, тъй като не е интересно да се говори за положителни неща. Интересно е да се говори за негативните и какво казваме: "Ние нямаме тази продължителност на живота, каквато е в развитите страни". Да, нямаме я, но тенденцията е в тази посока".

Показателят "предотвратима смъртност", който също сочи, че България е назад в класациите, е "изключително субективен" и не може да се стъпи на него сериозно, "но въпреки това е добре да го гледаме и то също с идеята за тенденция - каква е била преди 20 години и каква е сега. И ще видим отново това, че показателят се е подобрил".

Относно броя на болниците в страната доц. Спасков каза, че ние наистина имаме много болници в сравнение със средноевропейския показател, но от друга страна имаме равнен на брой болнични легла спрямо него. Тоест, в Западна Европа има по-малко на брой, но по-големи болници. "При нас, във връзка с това, че не се направи приватизация на част от лечебните заведения, дойде моментът, в който чрез частната инициатива за инвестиране в здравеопазването, се постигна резултатът, че има повече болници, но броят на леглата е същия", обясни гостът.

От друга страна използваемостта на леглата по данни на Министерството на здравеопазването в държавните и общинските болници е между 50 и 60%, а вече е паднала под 50%. В същото време използваемостта на леглата в частните болници е около 90%, при оптимум 80% заетост, подчерта гостът. "Тук става дума за по-добра организация и поднасяне на медицинска услуга на населението, която е и по-качествена, и по-добра от всяка гледна точка с по-малък брой легла. Така че и в момента има възможност в държавните болници да се извърши преструктуриране".

"Идеята да бъдат задържани толкова много държавни и общински болници беше, че те ще успеят да се преструктурират. При един собственик това не е трудно и тогава може малка болница да се развие в някакво медицинско направление и да поеме по-голям брой хора от допълнителни региони и тогава тя ще може да се издържа. Докато сега малките болници трудно се издържат в общините, защото няма население в тези общини, чрез които да се издържат".

За клиничните пътеки гостът каза, че той самият е бил "голям противник на приемането им като начин на оценяване на болниците". Тази система е взета от Австралия, сподели събеседникът. "При тях работи, някой се е спрял на нея, без да си даде сметка, че те разполагат със значително повече средства, с които могат да се покрият плащанията. Докато ние бяхме принудени да ограничаваме плащането до такава степен, че при едно проучване, съвместно с Министерство на финансите, установихме, че НЗОК плаща само около 60% от лечението на пациентите. Това проучване е правено около 2005 година и оттогава досега все говорим за него", каза още Спасков.

"Когато говорим за клиничните пътеки, ние говорим за разпределение на този ресурс, който имаме за здравеопазване. Ето, говорим за 7 млрд. лв. От тях ще определим каква сума можем да дадем за болниците и оттук идва въпросът как да разпределим тези пари, така че да има някаква коректност. Първият механизъм беше на базата на преминали болни през болниците. Това е грубо неправилно, тъй като има болници, в които пациентите консумират голям ресурс, например в хирургиите. И затова на следващата година година се премина на заплащане, което е различно според вида дейност".

Държавата знае не колко струва, а колко дава за определена медицинска дейност. Говори се за договаряне между болниците и НЗОК, но такова договаряне няма. Няма коментар на цената, която Здравната каса дава, а тя дава само около 60% от цената, а останалото трябва по някакъв начин да се "докара" и това води до "коректни и некоректни начини", каза гостът.

Защо Националната здравно-осигурителна каса трябва да има монопол върху здравното осигуряване в България? Има ли алтернатива? Каква е ролята на частните здравно-осигурителни фондове? Могат ли те да извършват дейност като здравно-осигурителни каси? Ще има ли това позитивен ефект върху здравното осигуряване като цяло?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria