Доц. д-р Бърдаров: Възможен е демографски рестарт с комплекс от мерки и ефективни здравни политики

Демографът и писател доц. д-р Бърдаров се присъединява към призива на учени и експерти за търсене на решения за справяне с демографската криза у нас чрез по-ефективни здравни политики за подобряване на здравния статус на българите и намаляване на вредите от рисковите фактори за здравето - алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене и прекомерна употреба на дигитални устройства.

България е изправена пред тежка демографска криза и има нелогично и скандално висока обща преждевременна смъртност. Ако не се вземат спешни мерки, населението на страната ни се очаква да намалее с 34% до 2050 г., а 70% от територията на страната ще се превърне в „демографска пустиня“. Данните са част от анализ на ръководителя на катедра „Социално-икономическа география“ към Геолого-географския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“  доц. Георги Бърдаров, и бяха представени на 18-ти януари в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като нов принос към Доклада  „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ на ПанЕвропа.

В своя Принос към доклада доц. д-р Бърдаров e категоричен: „Нужни са ефективни мерки за подобряване на здравето, образованието и благосъстоянието още сега, за да може се промени демографската картина в бъдеще – след 5, 10, 15 години.“

Съвременен поглед към демографската криза в България

България от дълги години е водеща по смъртност в цяла Европа, но към днешна дата вече сме дори на първо място по смъртност в света. Населението на страната ни ще намалее с 34% до 2050 г., показват прогнозни данни, изнесени от доц. Бърдаров.

Според него най-големият демографски проблем на България не е раждаемостта, защото коефициентът на плодовитост е близък до средните за ЕС, а е в рекордните данни за преждевременната смъртност и продължителността на живота. Имаме най-ниска продължителност на живота в ЕС (74.3 г.), заедно с най-застарялото население. Смъртността е най-висока в Северозападна България, където досгига до скандалното 51% в някои села, които могат да се нарекат „демографски пустини“.  Според Бърдаров, ако не се вземат мерки, през 2040 г. близо 70% от територията на България ще се е превърнала в „демографска пустиня“, което означава, че ще има територии в умерените ширини, на които въпреки най-добрите условия за живот и стопанска дейност, ще живеят под 10 души на кв. км.

Как да обърнем демографския тренд

 
Доц. д-р Бърдаров предлага 7-компонетен подход за адресиране на кризата. Той е оптимист и е категоричен - демографски рестарт е възможен – с комплекс от мерки в различни сфери и в най-вече в сферата на здравето на населението, свързано с рисковите поведения. Убеден е, че е утопия да забраним и да спрем вредните навици, а по-скоро трябва да вярваме в алтернативи, които са научно-обосновани и ще доведат до намаляване на здравните последствия от рисковите за здравето фактори.

Като демограф, общественик и човек изцяло подкрепям идеите, застъпени в Доклада  „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ , че пълното ликвидиране на рисковите поведения в средносрочен или дългосрочен план е нереалистична цел. Но „научно доказаните подходи за намаляване на вредата от вредните навици, наред с профилактиката и превенцията на болестите, са по-добрият път, в резултат на което може да се адресира ранната смъртност у нас и да се осигури живот в по-добро здраве на населението в активна възраст“, казва в доклада си доцентът.

Ключовият подход: Намаляването на вредата от рискови фактори

„Лекари и здравни специалисти все нямат необходимото време за това, но трябва да положим усилия да променим картината с вредните навици, които са с високо ниво на риск за незаразните болести“, заяви проф. Борислав Георгиев, началник на клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница и един от авторите на доклада.

Некачествената храна, липсата на профилактика, обездвижването и затлъстяването, дигиталната зависимост, стреса, алкохола, цигарите - справянето с всички тези вредни навици и рискови поведения са ключът към това да не се превърнем в „демографска пустиня“. Това са рискови фактори, които подценяваме, а те всъщност убиват 7 от всеки 10 души в света.

54.5% от случаите на смърт през 2022 г. се дължат на сърдечно-съдови заболявания (48%) или други внезапни случаи (6.5%). Според анализа на ОИСР, 29% от смъртността, предизвикана от тях, се дължи на нездравословно хранене (при 17% за ЕС), 18% се дължи на тютюнопушене (при 17% за ЕС) и на алкохол 7% (при 6% за ЕС).  В същото време опитът показва, че дори след прекаран инфаркт, пушачите не се отказват от цигарите или ако го направят – се връщат към навика скоро след това.

„Имам пациенти, които пушат по 3 кутии на ден, и дори след ампутиране на крака, не можем да ги откажем. Спирането от днес за утре е невъзможно, но проучванията показват, че бездимните устройства могат да увеличават вероятността от отказване от тютюнопушенето“, допълни проф. Борислав Георгиев. „Хората не познават добре рисковите фактори, нямат информация и обвиняват за здравословните си проблеми основно стреса“, смята кардиологът.

„Когато говорим за пушенето, трябва да имаме предвид нещо изключително важно - пушачите живеят със семействата си, с децата си и те стават пасивни пушачи. При тютюнопушенето има вторично и третично пушене – третично е когато вредните вещества в дима попиват в пода, стените, килимите. Ако спирането на цигарите е невъзможно, преминаването към алтернативи без горене, където се генерират по-малко вредни вещества, е в полза за околните и общественото здраве“, смята и проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ в Медицинския университет в София, който също е сред авторите на доклада.

Колкото до алкохола, проф. Момеков препоръчва намаляване на седмичния прием на чист алкохол. „В седмицата трябва да има повече дни без алкохол отколкото такива с прием, да се консумират 1-2 напитки.“  

Данъци и здраве

 
Според здравния икономист Аркади Шарков, нивoтo нa дaнъчнoтo oблaгaнe трябва дa oтpaзявa нивoтo нa pиcĸa, за да се cтимyлиpa пpeминaвaнeтo ĸъм пo-мaлĸo вpeдни пpoдyĸти. В Германия има по-ниско данъчно облагане на по-ниско алкохолните напитки - бира и вино. Това е и ролята на акцизът – да повлияе на един тип поведение, което е вредно, заради определен вид стока. И именно чрез диференцирано данъчно облагане на различен тип стоки по вредност, групи от населението могат да бъдат насочени да употребяват повече една стока или да не я употребяват, посочи от своя страна Аркади Шарков, също с принос в доклада на ПанЕвропа.

„Това се отнася и за цигарите и новите бездимни алтернативи. Aĸцизнaтa пoлитиĸa, ĸoятo oтчитa cтeпeнтa нa вpeднocт нa вceĸи oблaгaeм пpoдyĸт, мoжe дa cтимyлиpa пpoмянa в пoтpeбитeлcĸoтo пoвeдeниe чpeз пpeнacoчвaнe oт нaй-виcoĸo pиcĸoвитe пpoдyĸти ĸъм пo-ниcĸo pиcĸoвитe нaлични aлтepнaтиви.“

Храненето

Храненето на българина е доста влошено, затлъстяването е новата пандемия, но тя е победима, оптимист е и проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог и епигенетик, и също един от авторите на доклада.

Според нея медицината и науката напредват изключително, а в същото време се борим с доста банални рискови фактори за нашето здраве - като затлъстяването например. Прогнозите са 60 % от населението на света да бъде затлъстяло в следващите 30 години. Намалената продължителност на живот и увеличената смъртност са резултат от именно този начин на живот, затова трябват незабавни и работещи мерки.

Според проф. Георгиева, учените и медицинските експерти у нас могат да се справят с хроничните, незаразни заболявания чрез превенция и профилактика, както и когато има добра образованост и комуникация на здравословния начин на живот.

Зависимостта от дигиталните устройства – телефони и екрани

 
Намаляване на часовете пред дигиталните устройства ще намали щетите върху менталното здраве на децата ни, смята и друг съавтор на доклада „(не?) ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“, психологът Детелина Стаменова.

„Колкото по-късно децата имат достъп до електронни устройства, когато спрем да ги храним, докато гледат YouTube, колкото повече спортуват и прекарваме време с тях, вместо да ги оставим с телефона, толкова по-малко ще бъде вредата за тях и по-голяма ползата за здравето им“, съветва Стаменова.

*Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ е част от инициативата на ПанЕвропа, която обединява  водещи български учени, лекари, здравни и икономически експерти в подкрепа на промяна на досегашните остарели и неефективни политики с актуални на съвремието и доказано ефективни подходи за адресиране на най-разпространените рискови фактори, отговорни за хроничните заболявания на населението. Авторите на доклада представят начини и подходи за намаляване на вредата от алкохола, тютюнопушенето, нездравословното хранене, заседналия начин на живот и прекомерна употреба на дигитални устройства, тъй като тези вредни навици са се превърнали в постоянен начин на живот на българите от години.

След разпространението на научните данни в доклада в края на 2022 г. през май 2023 г. десет научни дружества в България съвместно с Министерството на здравеопазването се обединиха около  Консенсус, обобщаващ насоки и препоръки за намаляване на вредата от поведенческите рискови фактори като допълнение към дейностите по тяхното ограничаване и контрол с цел подобряване на здравния статус на населението.