И президенти ще управляват университети

Мобилност, динамичност на университетите, възможност да се обединяват, да се сближават с научни организации – това са част от промените в Закона за академичното образование, които трябва да бъдат приети до края на годината.

„Никой не се е отказал от реформиране на системата на висшето образование в България. Чисто тактически се съгласихме с колегите от Съвета на ректорите да променим средствата и подхода в реформирането“, посочи министърът на образованието Сергей Игнатов.

Той съобщи, че промените в закона са спешни, а впоследствие ще бъде написан и нов закон - с по-добър и по-модерен текст.

Основната цел на промените е задържането на младите в България и превръщането на висшето образование в конкурентноспособно, а измененията са съгласувани и са плод на съвместната работа и с националното студентско представителство, обяви образователният министър.

Част от промените засягат управлението на университетите – да падне ограничението за два мандата на ректорите. Да се усили ролята на универитетските настоятелства – те трябва да се превърнат в истински надзорен орган, пред който задължително ректорите да се отчитат (включително и финансово).

Така ролята на настоятелството ще е и ревизорна, категоричен е Игнатов.

Настоятелствата задължително ще трябва да приемат и стратегия за развитие на университета.

Една от промените предвижда увеличаване на ролята на студентите в управлението – увеличаване на студентското представителство на 25% в ръководните органи плюс допълнителни 5% за докторантите.

Реформата цели да гарантира осигуряване на студентската мобилност, което означава промени в начина на финансиране на университетите, посочи министър Игнатов.

Поправките в закона ще отразят и желанието за обединение на университети. В закона ще се урежда правото университетите да се обединяват в по-голямо федеративно цяло, което да се управлява от президент, като за ректорите остава академичната дейност, а за президентите – останалата, обясни образователният министър.

По думите му Техническия и Химическия университет искат да се обединят, защото имат общи научни интереси, а обединението им ще е и на териториален принцип.

В поправките ще бъде засилена ролята на потребителите на висшето образование. В новия бюджет ще бъде отразено и това финансирането да е на базата на рейтинга на специалността, като най-добрата ще получава 10 процента повече финансиране от останалите, каза Игнатов.

Предстои да бъде направена и международна оценка на научния потенциал на всеки университет.

Според министър Игнатов независимо от яростната съпротива срещу реформата, тя трябва да бъде направена.

„38% от децата още докато учат в гимназии, заминават в чужбина. Никой родител не би искал детето му да се скита някъде по света“, каза Игнатов.

Реформата е наложителна и за да се модернизира висшето образование, и за да отговори на нуждите на младите хора, въпреки яростната съпротива срещу нея. „В нашата страна малката стъпка е равна на революционен скок“, каза още образователният министър.