Седанка - руското село, което остана без мъже заради войната в Украйна

В рибарското селце Седанка, в Далечния изток на Русия, животът е труден. В повечето домове липсват основни удобства като течаща вода, вътрешни тоалетни и централно отопление, въпреки че температурите редовно падат до -10°C през зимните месеци. Заобиколен от гора-тундра и блата, районният център може да бъде достигнат само от май до октомври с речен кораб или превозни средства с вериги, а през зимата само със снегомобил или хеликоптер.

Има малко работни места на място и повечето селяни оцеляват чрез риболов и отглеждане на собствена храна.

А сега почти всички мъже от Седанка на възраст от 18 до 55 години са изчезнали, според местните жители, след като са се присъединили към войната на Русия в Украйна.

"Няма кой да цепи дърва за огрев"

"Сърцераздирателно е - толкова много от нашите хора са били убити", казва Наталия, чието име е променено от съображения за сигурност, в интервю за BBC World Service. "Съпругът на сестра ми и братовчедите ми са на фронта. В почти всяко семейство някой се бие."

Разположено в северозападния край на полуостров Камчатка, близо до Охотско море, Седанка е на повече от 7000 км от фронтовата линия на Украйна. Американският град Анкъридж, отвъд океана, е на приблизително половината от това разстояние.

39 мъже от селото са подписали договори с Русия за участие във войната от общо 258 души. От тях 12 са убити, а други седем са в неизвестност.

"Всички наши мъже заминаха за специалната военна операция", казаха група жени на регионалния губернатор, когато той посети страната през март 2024 г., използвайки езика на Кремъл за войната му в Украйна. "Няма кой да цепи дърва за огрев за зимата, за да ни отопляваме печките", добавиха те в разговор, показан по държавната телевизия.

BBC, заедно с руската новинарска агенция Medizona и доброволци-изследователи, досега е потвърдила, че 40 201 руски войници са били убити през 2025 г.

Според анализа общият брой на убитите през 2025 г. ще достигне 80 000, което би била най-смъртоносната година за руските загуби в Украйна от началото на пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 г.

Това изчисление взема предвид некролозите, които посочват 2025 г. като година на смъртта или погребението. Данните обаче все още не са напълно проверени.

Потвърдените смъртни случаи за 2024 г. вече са 69 362 - приблизително сравними с общия брой за 2022 г. и 2023 г. - и кривата е по-стръмна от края на 2024 г.

Смъртните случаи са потвърдени чрез официални доклади и регистър на данни за наследствени дела - официален регистър на случаите след смъртта на някого - както и статии във вестници, публикации в социалните медии от роднини или близки приятели и данни от нови паметници и гробове.

BBC вече е идентифицирала общо 186 102 руски войници, убити във войната.

Общоприето е, че истинският брой на жертвите е много по-висок, тъй като много смъртни случаи на бойното поле не са регистрирани.

Военни експерти смятат, че анализът на BBC може да представлява 45-65% от общия брой, което определя потенциалния брой руски смъртни случаи между 286 000 и 413 500.

Украйна също е понесла тежки загуби

Миналия месец президентът Володимир Зеленски заяви пред френската телевизия France 2, че "официално" 55 000 украинци са били убити на бойното поле. Освен това, "голям брой хора" се считат за официално изчезнали, каза той, въпреки че не даде точна цифра.

Въз основа на оценки от източници, включително уебсайта UA Losses, към който BBC е направила препратки, броят на убитите украинци е 200 000.

Повечето руснаци, убити във войната, имат славянски фамилни имена. Но загубите са непропорционално високи сред малките коренни групи, особено в икономически затруднените райони на Сибир и Далечния изток, като Седанка.

Седанка е дом главно на коряци и ителмени - коренни групи, които съгласно правилата на военното време могат да бъдат освободени от мобилизация.

Антивоенната активистка Мария Вюшкова казва, че руската държавна телевизия засилва стереотипите за коренните общности, че са "родени воини" и умели стрелци, за да ги насърчи да се включат във войната.

"Много коренни общности се гордеят с това наследство като част от своята идентичност. Кремъл използва тази гордост, за да набира войници", казва Вюшкова.

Един от мъжете от Седанка, присъединили се към конфликта, е 45-годишният Владимир Акеев, ловец и рибар, който подписва договор с армията през лятото на 2024 г. Четири месеца по-късно той е убит в бой.

Опечалените на погребението му през ноември 2024 г. успяват да стигнат до гробището само с моторна шейна, а ковчегът на Акеев пристига на широки дървени шейни.

На други места потвърдените загуби от местните групи включват 201 ненеци, 96 чукчи, 77 ханти, 30 коряци и седем инуити. Като дял от мъжете на възраст между 18 и 60 години, това се равнява на приблизително 2% от чукчите, 1,4% от руските инуити, 1,32% от коряците и 0,8% от хантите.

Анализът на BBC показва, че 67% от загиналите са от селски райони и малки градове - класифицирани като такива с население под 100 000 души - въпреки че 48% от населението на Русия живее там.

Процентът на загубите е най-малък в големите градове, като Москва има най-малко смъртни случаи на глава от населението - пет души на всеки 10 000 мъже, или 0,05%. В по-бедните региони, като Бурятия в Източен Сибир и Тува в Южен Сибир, смъртността е съответно от 27 до 33 пъти по-висока, отколкото в столицата.

Основният двигател на тази разлика между градовете и селските райони е разликата в икономическото развитие, заплащането и образованието, казва демографът Алексей Ракша. В резултат на това войниците от по-бедните региони и етническите малцинства съставляват по-голям дял от армията и от загиналите, отколкото от общото население, казва той.

Регионите с висок дял на загубите са имали по-ниска продължителност на живота дори преди мъжете им да се включат във войната, обяснява друг руски демограф пред BBC.

"За мнозина движещата сила е не само бедността, но и липсата на перспективи - чувството, че няма какво да губят", казва той.

В Седанка паметник на "участниците в специалната военна операция" беше открит през есента на 2024 г.

Миналата година регионалното правителство обеща да присъди почетното звание "село на военната доблест" за участието на своите мъже във войната. То също така обеща програма за подкрепа на семействата на войниците от Седанка.

И все пак селото все още не е получило почетното си звание, нито пък е пристигнала голяма част от обещаната подкрепа за семействата на войниците.

Покривите на домовете на четирима войници по договор бяха ремонтирани, след като се порутиха, но едва след значително медийно внимание. Една от всеки пет къщи, построени по съветско време, е била обявена от държавата за опасна.

Единственото училище в селото е класифицирано от властите като аварийно, като някои стени са изложени на риск от срутване.

Всичко това се утежнява от загубата на мъжете в трудоспособна възраст от селото във войната на Русия в Украйна.