Ако Исландия влезе в ЕС, какво ще стане с Норвегия?

В събота исландците ще гласуват дали да възобновят преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Едно "Да" би могло да затрудни позицията на Норвегия в Европейското икономическо пространство и да постави Осло под натиск да преосмисли собствените си отношения с Брюксел - въпрос с дълга и противоречива история. Един глас "За" би могъл да постави другия скандинавски съсед на ЕС в неудобно положение, като окаже натиск върху Норвегия да преосмисли отношенията си с Брюксел, пише Euronews.

Освен Рейкявик и Брюксел, една европейска столица следи особено внимателно гласуването в събота: Осло. Норвегия е може би страната извън ЕС, за която залогът е най-голям, особено ако победи лагерът на "Да".

"Трябва да признаем, че процесът на присъединяване на Исландия ще постави специални предизвикателства пред Норвегия като страна от ЕИП", заяви външният министър Еспен Барт Ейде пред парламента през май.

Досега норвежкото правителство поддържаше становището, че Европейското икономическо пространство (ЕИП) трябва да остане основа на отношенията ѝ с Брюксел. Но последствията от едно исландско „Да“ биха били трудни за пренебрегване.

ЕИП разширява единния пазар на ЕС към три държави извън ЕС: Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Ако Исландия се присъедини към Съюза, ЕИП ще се свие до двама членове, единият от които е Лихтенщайн – държава с едва 40 000 жители, чиято икономика е тясно свързана с тази на Швейцария.

На практика ЕИП ще се превърне в двустранно споразумение между ЕС и Норвегия, като Норвегия ще остане единствената голяма държава в европейския единен пазар без място на масата за вземане на решения.

Исландия няма да е първата държава, която преминава от членство в ЕИП към пълноправно членство в ЕС. Когато споразумението влезе в сила през 1994 г., в него бяха включени също Австрия, Финландия и Швеция, като всички те по-късно се присъединиха към Съюза след одобрителни референдуми.

От техническа гледна точка ЕИП ще остане в сила, ако Исландия се присъедини към ЕС. От политическа гледна точка обаче ще стане по-трудно да се твърди, че споразумението остава значима алтернатива на пълноправното членство.

Този дисбаланс обяснява защо правителството на Норвегия, макар и да защитава ЕИП като основа на отношенията си с Брюксел, не може да пренебрегне последствията от гласуване с "да".

Премиерът на Исландия Криструн Фростадотир изрази подобно становище след срещата си с норвежкия си колега Йонас Гар Стьоре през февруари.

"Ще запазим Споразумението за ЕИП в сила, каквото и да се случи", заяви тя. "Защото ако от този референдум от наша страна излезе "да", все още предстои да се вземе решение за пълноправно членство. Ако резултатът е "не", трябва да разчитаме на това, че Споразумението за ЕИП е стабилно и действащо."

ЕИП е резултат от сложните отношения на Норвегия с европейския проект. Норвежците два пъти са отхвърляли членството в ЕС на референдуми: през 1972 и 1994 г.

И в двата случая Норвегия беше единствената страна кандидатка, гласувала против присъединяването, като съответно 53,5% и 52% са гласували с „не“.

Тази тенденция се запазва. Проучване, публикувано по-рано този месец от норвежкия ежедневник ABC Nyheter, показа, че 49% биха гласували против членството в ЕС, в сравнение с 37%, които са "за".

Основните опасения – риболовът, селското стопанство и нежеланието да се замени суверенитетът срещу ограничено право на глас в един много по-голям блок – са се променили малко от 90-те години насам.

Исландия споделя много от тези опасения. Но референдумът в събота не е за самото членство в ЕС. Въпросът е дали на правителството да се даде мандат да възобнови преговорите за присъединяване, които бяха преустановени през 2015 г.

Втори референдум след това ще реши дали избирателите одобряват евентуално присъединяване.

Това означава, че преговорите на Исландия ще бъдат следени отблизо в Осло и потенциално биха могли да отслабят позицията на норвежките евроскептици.

Халгримур Одсон, директор на аналитичния център „Evrópustraumar“, заяви пред Euronews, че норвежците ще „следят много внимателно“ развитието на преговорите, особено по въпроси като риболова.

Той очаква проевропейските партии да се възползват от всеки импулс, за да подновят дебата за членството, като отбелязва, че Норвегия вече е провела два референдума по този въпрос.

Гласуването в Исландия би могло да даде нов импулс, но Норвегия все пак ще трябва да намери свои собствени причини за присъединяване към блока. Това би изисквало мащабен национален дебат, за който досега нямаше голям интерес.

Притесненията на Норвегия са се променили малко, откакто за последен път се обсъждаше членството в ЕС, както и позициите на основните политически партии.

Досега е имало малко сериозни дискусии за повторното повдигане на въпроса за членството, отчасти защото политиците и избирателите остават нащрек от разделенията, останали след предишните кампании за референдуми.

В настоящия геополитически климат се изказва и мнението, че повдигането на такъв чувствителен въпрос – такъв, който в миналото е разделял страната и дори семействата – е последното нещо, от което Норвегия се нуждае.

Когато исландското правителство официално поиска от парламента да проведе референдум, Тригве Слагсволд Ведум, лидер на евроскептичната Центристка партия, предупреди, че това може да даде нов тласък на собственото проевропейско движение в Норвегия.

„Проевропейските сили в Норвегия ще нарисуват плашеща картина на Норвегия извън ЕС. Ще станем свидетели на безпрецедентно мрачна картина“, заяви Ведум, описвайки противопоставянето на членството в ЕС като най-важния въпрос в норвежката политика.

За разлика от него Гури Мелби, лидер на проевропейската Либерална партия, заяви, че референдумът в Исландия трябва да даде нов тласък на дебата за членството на Норвегия и призова Норвегия да се поучи от по-малко поляризиращия подход на Исландия.

По време на парламентарно изслушване през март консервативната депутатка Ине Ериксен Сьорейде изтъкна, че условията в Европа и в света като цяло са се променили коренно. Тя заяви, че с задълбочаването на интеграцията в ЕС за Норвегия ще става все по-трудно да защитава интересите си извън блока.

Каквото и да бъде решението на Исландия в събота, Норвегия ще почувства последствията. А ако пътят на Рейкявик към членство в ЕС стане по-вероятен, норвежците може да се окажат принудени да преразгледат трудния въпрос за собственото си място в Европа.