Опитва ли се Русия да провокира инцидент с Япония?

Неотдавнашните военни учения на Русия около спорните Курилски острови последваха посещение на руския лидер Владимир Путин – по време на което Кремъл сякаш се подиграваше на Япония.

През последните години се обръщаше голямо внимание на няколко политически горещи точки в Азия, включително Тайванския пролив, Южнокитайско море, Корейския полуостров, границата между Индия и Китай и региона Кашмир, разделен между Индия и Пакистан. Всички тези райони са оспорвани, а напрежението там може да ескалира в по-голям конфликт. Въпросът с Тайван е от особено значение за света, като се има предвид икономическата важност на Тайван и многократният отказ на Китай да се откаже от нахлуване на острова, за да го вкара в китайската орбита.

Китай обаче не е единствената сила, която размахва саби по повод териториални претенции по начин, който би могъл да доведе до въоръжен конфликт. Има и друга гореща точка, която също е опасна за регионалната стабилност, макар и да се споменава много по-рядко в Запада:Курилските острови – верига от острови между северния японски остров Хокайдо и руския полуостров Камчатка, които остават предмет на спор между Русия и Япония от края на Втората световна война, пише за TNI журналистът Питър Сучиу.

Конфликтът привлече засилено внимание след неотдавнашното посещение на руския президент Владимир Путин на остров Итуруп, известен в Япония като Еторофу, най-големият от четирите оспорвани острова. То беше внимателно организирано, за да се подчертае, че Москва продължава да разглежда островите като неотменима и постоянна част от Руската федерация.

По време на посещението – първото му на островите през четвъртвековния му мандат като лидер на Русия – Путин инспектира местната инфраструктура, срещна се с регионални лидери и посети граждански обекти, включително завод за преработка на риба, училище и болница. Това послужи за допълнително подчертаване на икономическите инвестиции на Русия в територията.

Посещението на Путин беше последвано от руски военноморски и ракетни учения в Далечния Изток,

които бяха възприети като предупреждение към Токио, тъй като Япония засили връзките си в областта на сигурността със западните си съюзници и НАТО.

Руският военноморски флот обяви миналата седмица, че ракетният крайцер от клас "Слава“ „Варяг" е изстрелял две противокорабни ракети "Вулкан" по време на ученията, а атомната подводница от проект 949А от клас "Оскар" "Омск" е изстреляла крилатата ракета "Гранит". Освен това системите за брегова отбрана на Курилските острови изстреляха множество крилати ракети "Оника".

Японският министър-председател Санае Такаичи остро осъди посещението като "абсолютно неприемливо", като заяви, че то е наранило чувствата на японския народ и е влошило още повече руско-японските отношения.

Конфликтът за Курилските острови датира от преди повече от 170 години, когато Договорът от Шимода от 1855 г. официално призна границите между Русия и Япония и предостави на Япония суверенитет над четирите най-южни острова, които Токио нарича "Северните територии". Въпреки това, в последните седмици на Втората световна война Червената армия окупира тези четири острова, след като Япония обяви капитулацията си.

Островите многократно се превръщаха в пречка за постигането на трайно мирно споразумение между Русия и Япония след Втората световна война.

Япония твърди, че островите исторически са били част от Хокайдо и не са били част от Курилския архипелаг. Москва поддържа тезата, че нейната собственост върху тях е законният резултат от Втората световна война. За Кремъл островите представляват отбранителна бариера, която осигурява на руския Тихоокеански флот сигурен морски достъп между Охотско море и Тихия океан.

Околните води са също така богати риболовни зони, а островите съдържат ценни минерали, включително редкоземни метали, което дава на двете страни основание да продължат спора.

Въпреки че Съветският съюз изпрати представители на Мирната конференция в Сан Франциско през 1951 г., която официално утвърди края на Втората световна война в Азия, съветската страна не подписа договора поради спора за островите. Китайско-японска съвместна декларация от 1956 г. официално сложи край на "състоянието на война" между двете страни. Все пак окончателен и всеобхватен мирен договор така и не беше сключен - и вероятно няма да бъде в обозримо бъдеще, предвид спора за територията.

Руско-японските отношения в момента са, може би, в най-лошото си състояние от края на Втората световна война насам. От нападението на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. Япония подкрепя решително Украйна – доставя оръжие и оборудване на Киев, гласува срещу Русия в ООН и налага санкции срещу лидерите на Кремъл. През март 2022 г. Русия добави Япония към своя списък на "неприятелските държави".