Патриотичното възпитание в училище бе занемарено, точно затова се появиха батки с татуси

МОН предлага поредните промени в учебните програми, вкючително в тези по литература. За тях и за проблемите на образованието по български и литература Dnes.bg разговаря със Славомир Томов, дългогодишен преподавател по литература, автор на две учебни помагала. В момента преподава в частен учебен център "Софроний" в столицата.

-  Господин Томов, МОН предлага някои промени в учебните програми, за да се разтоварят учениците. „Под игото“ слиза от 10-и в 9-и клас. В същото време преподаватели твърдят, че това ще ощети програмите откъм изучаване на западноевропейска литература. Удачни ли са идеите на МОН за промяна според Вас? И добър ли е сегашният вариант в 11-и и 12-и клас да се изучава литература по конкретни теми, а не хронологично?

-  Погледнато глобално, аз съм за това в 11-и и 12-и клас да се затвърждават познанията за литература като исторически процес. Предметът не се казва интертекстуалистика, а литература. Това предполага да се учи литературна история – българска, европейска и малко руска, но най-вече история на българската литература.
Затова аз възприемам леко скептично това – в 11-и и 12-и клас литературата да не се учи на исторически принцип, а да се правят малко произволни, малко хаотични, а понякога и много добре намерени интертекстуални връзки между избрани произведения. Но по този начин не се казва нищо за епохата. Добре, има тема за любовта в българската литература в три произведения, сред които няма нито едно произведение на Яворов, който е знаков автор на тази тема. Или историческото ни минало, но без „Опълченците на Шипка“ и „Под игото“, които вече се учат в по-долни класове. Къде по-ярко, отколкото в тези произведения, българинът е разбрал какво е неговото историческо минало. Или без някои от по-наскоро писалите наши автори като Емилиян Станев, Ивайло Петров, Генчо Стоев, Фани Попова – Мутафова.

Така че съм скептичен към възможностите за интертекстуалистика, които уж са дадени във формата на матурата. В него трябва да има малко повече литературна история и малко повече възможност учениците да интерпретират, без да ги правим литературни критици все пак. Те трябва да могат да разглеждат една литературна творба в съответния контекст, а в програмата в последните два класа това се губи.

-  Това не е ли доста амбициозно на фона на нивото на част от училищата, особено професионалните гимназии, които я изучават и с по-малко часове?

-  Аз съм преподавал в професионална гимназия и децата там не бяха много по-неграмотни литературно от тези във водещите гимназии. Но още си спомням думите на една директорка на училище в ромско гето, която твърдеше, че само техните резултати са реални, защото само техните ученици не са ходили на частни уроци. Докато учениците в т. нар. елитни гимназии масово ходят.

Но, понеже говорим за изпита, матурата по бългаски език и българска литература, в която няма знакови произведения – нито едно стихотворение на Смирненски, няма го „Под игото“, е някак си съмнителна. Те останаха за изпита в 10-и клас, който обаче така и не получи необходимата тежест, защото с него не се кандидатства никъде. Докато матурата в 12-и клас има такава тежест. Произведенията в тези класове са малко, затова трябва да се изучават малко по-задълбочено. Повече обем трябва на тази матура. Учениците не бива да остават с впечатлението, че българската класика са трийсетина текста, по-точно 27 - защото толкова се изучават.

-    Те дори и тях не четат...

-    Да, имал съм и такива ученици – умни, находчиви, с компютърни умения. Но проблемът е, че тези иначе интелигентни деца не включват четенето на литература като белег на интелигентност или престиж.

Ето това се промени през последните 30 години и за него не може да бъде винено образованието. То просто се напасваше към появилия се модел литературното образование да бъде изтласквано на заден план. За разлика от преди, сега вече има много алтернативни начини да се доказваш, без да си чел или ходил на театър, и все повече не се гледа с уважение на хората, които се занимават с литература. Владеенето на българския език и литература, които иначе са на първо място във всеки учебен план, е дискредитирано от нагласите на обществото, а МОН през цялото време се нагаждаше. Експертите от министерството се напасваха към това литературата да се неглижира. Дори един министър на образованието, когото аз иначе уважавам като учен, преди време казваше „За какво им е да четат Балзак, това не им трябва. Трябва да умеят да правят презентации с пауър пойнт“.

-  Сега Балзак наистина може да отпадне, за да остане в 9-и клас място за „Под игото“...

-  „Под игото“ е друго, трябва да бъде изучавано повече като извор на национално самочувствие. И да се преподава така, че да се разбере, че да си патриот не означава да си татуираш „Свобода или смърт“ и след това да ходиш да пребиеш някого, а да живееш с тези ценности. Това е буквално учебник по българознание. Патриотичното възпитание в училище дълги години беше занемарено. И точно затова се нароиха „батки“ с подобни тауировки. И в същото време сега се чудят в кой ли клас да го включат, когато от него има нужда по всяко време – с различни глави, с различни начини на виждане. Това е най-българската книга, заедно със „Записки по българските въстания“. По този повод няма ли да влязат в програмата и те?

-    Правенето на тези програми на парче доведе до няколко неграмотни поколения...

-    Въпросът е кой ги прави тези програми. Много анонимно се казва „експертите от МОН“. Кой ги знае тези експерти? Те присъстват ли в публичното пространство, застават ли с имената си зад това, което са изготвили и предложили и зад своята позиция? Ние говорим за някаква абстрактна категория хора. Става като в „Параграф 22“.

-  Подобен проблем имаше и с оценяването на матурите – министърът каза дори, че оценителите „не били подготвени“. А оценителите, които са учители по литература, и те бяха поставяли оценки по шаблон, зададен точно от тези хора. Не трябва ли те също да излязат от анонимност?

-  Трябва. И тук вече идва въпросът дали в литературното ни образование има изградени достатъчно специалисти, чието име да е, ако не меродавно, то поне достатъчно респектиращо. Тоест, ученикът да знае, че когато е написал нещо и този човек му го проверява, мнението му е достатъчно компетентно. При въпросите с така наречения „отворен отговор“ бяха задавани шаблони, а това вече е насилие срещу самата литература. Имало е въпроси „Каква е ролята на диалога" в даден разказ на Елин Пелин, който е изграден изцяло върху диалог и пейзаж. Как при това положение диалогът да има само една функция и ученикът да уцели точно какво имат предвид авторите на теста? И само който е отговорил според зададения шаблон, получава точки. Нали затова е „отворен въпрос“ – за да допуска различни видове отговори, а не шаблони.

И тук идва сериозното ми съмнение дали познанията по литература трябва да се проверяват с тест. С тест се проверяват правопис и пунктуация. Но когато става въпрос за литературата, ако проверяваме по този начин, единствените отговори трябва да са свързани с факти – кога е написано произведението, през кой век е живял авторът. В теста не може да се искат литературни интерпретации, защото те са едно необозримо поле. Ние ги караме да учат в схеми.

Почти премахнахме литературно-интерпретативното съчинение или поне намалихме неговата роля, защото навремето се твърдеше, че ученците само наизустявали известни литературни критици и теоретици. Ами с тези тестове не правим ли същото? Ако хората, които ги създават, наистина са филолози, не могат да имат такъв поглед към литературата – че само един отговор е верен. Литературата не посочва вернте отговори, тя е едно поле от натрупвания, в които може да има разнопосочни инерпретации. Мои колеги бяха много възмутени от това, че техни ученици не получават точки за смислени и интелигентни отговори, които не отговарят на прокламирания като единствено верен отговор на този въпрос.

Това е скандално схематизиране на литературните знания. Чувал съм, че определени преподаватели налагат своите виждания в случая. Не знам дали е вярно, но ако и това сме допуснали, нещата са минали вече към провал.
Време е да затворим едноплановото мислене за литературата, заради което значителна част от учениците я неглижират. Не им се казва, че това е безкрайно поле за интерпретация. Че литературната ни свързва с безкрайното, метафизичното, онова, което не познаваме, че е необятно знание. И да я схематизираме е абсурд!