Големите търговски вериги играха ролята на своеобразни чейндж бюра

Последни седем дни, в които можем да се разплащаме, както с левове, така и с евро. От 1 февруари плащанията в търговската мрежа ще се извършват единствено в евро. През първите три седмици на януари преходът беше съпътстван от редица проблеми, част от които бяха отстранявани в движение.

Според официални данни на НСИ, за последните пет години инфлацията в България е достигнала 41%. Периодът 2022-2023 г. беше белязан и от COVID пандемията, енергийната криза, войната в Украйна и  прекъсванията на търговските вериги в Черноморския регион.

“Това бяха най-проинфлационните години, в които множество фактори се натрупаха по веригата на доставки и неминуемо се отразиха в крайните цени за потребителите“, посочи Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.

Според Вълканов страховете около въвеждането на еврото са били силно преекспонирани в публичното пространство. Въпреки прогнозирания апокалипсис, такъв не се случи. “Да, в някои сфери има поскъпване, но това не важи в такава степен за търговията с храни. Най-голям ръст през последната година се наблюдава при услугите – транспорт, развлечения и други“, обясни пред bTV експертът.

По думите му в големите търговски вериги има големи промоционални кампании, както и обещания за трайно ниски цени.

“Разбира се, стабилността на цените зависи и от международните пазари. България е отворена икономика и няма как да не се влияе от глобалните процеси. Никой не може да прогнозира със сигурност какви ще бъдат цените след 6 или 12 месеца“, допълни Вълканов.

По време на преходния период касиерите в големите супермаркети поеха и ролята на своеобразни чейндж бюра. Имаше обаче и случаи на отказ за приемане на големи евро банкноти, като 200 евро.

“Касиерите са хората на първа линия и свършиха изключителна работа. През между 500 и 700 търговски обекта премина значителна част от кешовата евроизация в страната“, заяви Вълканов и подчерта, че логистиката е изключително сложна – само за една голяма верига са необходими около два тира монети седмично.

По отношение на отказите за плащане с 200- и 500-еврови банкноти той обясни, че макар тези банкноти да са законно платежно средство, касиерите трябва да преценят дали имат възможност да върнат ресто и да обслужат следващите клиенти.

“В много държави подобни банкноти също не се приемат лесно. Рискът от фалшификации е висок, а 500-евровите банкноти дори вече не се печатат“, каза още експертът.

Вълканов добави, че към момента сигнали за плащане с фалшиво евро в големите търговски вериги няма, защото са инвестирали сериозно в техника за разпознаване на неистински банкноти. Подобни случаи се отчитат по-скоро в малки и денонощни магазини, където контролът е по-труден.