Измененията на климата са факт, трябва да се адаптираме

Климатичните изменения на времето през последните няколко години са факт и трябва да ги приемем. Това каза за Dnes.bg доц. Снежана Балабанова, хидролог от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН. По думите на експерта събитията с екстремен характер са зачестили и е нужно не само да ги регистрираме, а да се помисли как да се адаптираме към тези изменения.

Доц. Балабанова припомни, че 2011 г. е била сравнително спокойна, а зимата на 2012 година - твърде сериозна. Тогава в северната част на страната е имало много сняг, а в Южна България - проливни дъждове. През пролетта и лятото на същата година също имаше сериозни валежи, каза специалистът. През настоящата година нямаше никаква зима, пролетта също започна с интензивни валежи, които причиниха локални наводнения. От началото на тази година няма месец без наводнение - първо започнаха във Видин, проблемът с Дунав, Лом, Осъм, Янтра, Русенски Лом, изброи доц. Балабанова.

„Бяхме забравили, че наводнения се случват, и природата ни напомня в последните години, че трябва да се съобразяваме с нея", обобщи тя и допълни, че не трябва да се забравя Цар Калоян, наводненията в Смолян, наводненията покрай Янтра, последните тежки наводнения във Варна и Добрич, както и тези по Южното Черноморие от миналата седмица.

За наводненията покрай Черноморието експертът поясни, че те трудно са могли да бъдат прогнозирани. Причината е, че те са резултат на екстремни валежи, които падат на много малка територия за много кратко време и се формират при големи наклони. Това са така наречените поройни наводнения, които се формират много бързо, но щетите от тях са много неприятни.

Тя обясни, че във варненския квартал "Аспарухово" проблемът е бил интензивният валеж, продължил няколко поредни дни. Във Варна количеството валеж от вечерта на 19 до 20 юни сутринта е било 76 мм, което е повече от месечната норма от 42 мм.

„За 1 час на 18 юни там е се е изляло над 20 мм дъжд, на 19 юни през деня отново имаме интензивен валеж, който е 22 мм. Няколко дни преди това в този район също е имало валежи”, обясни експертът. Но проблемът според нея идва и от двата малки водосбора, които ограждат квартала. Това не са дерета, а две малки рекички, които през последните години са били пресъхнали поради сушата. Самите райони там са свлачищни и почвата, която е песъкливо-глинеста, също е предпоставка, уточни доц. Балабанова. При валежите тя се е напоила, образувал се е голям повърхностен отток и калната маса от горния слой се е свлякла с голяма сила по тези рекички, обясни доц. Балабанова.

Така кварталът е бил атакуван от двете страни. Тя смята, че ако на пътя на този порой е нямало сгради, водата е щяла да си протече по естествения си път и да стигне до морето, без да се стига до такива щети. „Всъщност пострадали са най-първите къщи, които не е трябвало да бъдат там. Те са се разрушили, подприщили са водата, събрало се е голямо количество водна и кална маса, което се е освободило надолу, и се е получила тази висока вълна”, обясни специалистът.

Подобна е и ситуацията в Добрич - за три часа на 19 юни валежът е 43 мм, а общото количество за 24 часа е 106 мм. При последното наводнение в Приморско валежът също е бил в пъти по-голям - 241 мм за 24 часа, срещу една норма, която за месеца е 42 мм. Този валеж се е излял за много кратко време за около 4 - 6 часа, обясни доц. Балабанова. От снимките се вижда, че наводнението е долу, в частта, която е към морето. Там наклонът на Дяволската река е много малък, тя върви известно време успоредно на самото море и има пясъчна коса, която пречи на естественото оттичане към морето, обясни експертът. По думите й лодките на брега за известно време също са се явили като преграда пред естественото оттичане на водата към морето.

По думите й интензивните валежи са много характерни за урбанизираните райони и за градовете. Когато се случва такова екстремно явление, проблемът в градовете е канализационната система. За съжаление, нямаме разделна канализационна мрежа, т.е. дъждовната вода отива в общата канализация. С разрастването на градовете капацитетът й не е достатъчен и водата започва да се връща, обясни тя.

По думите на доц. Балабанова реалистичната прогноза за очаквани интензивни валежи, която може да даде институтът, е до 2-3 дни.

Департаментът по хидрология работи с прогностична информация от метеорологични модели, които са разработени в института, и модели  на Европейския център. Разпределение на информацията, която се получава от тях, е за области, които са около 10 на 10 км. При "Аспарухово" всеки един от тези водосбори е от 4-5 кв. км, което попада в една клетка на метеорологичната прогноза. Метеорологичната прогноза на нашия институт е до 3 дни напред, а Европейският център предоставя прогноза, която стига до 5 дни напред, обясни още експертът.

Превантивните мерки, за да не се стигне до такива екстремни явления, са поддържането на речните корита, ограничаването на строителството в заливните тераси, спиране на обезлесяването. Една от сериозните причини за тези поройни наводнения е обезлесяването, което довежда до ерозия, обобщи експертът.