24 май 1991-ва – когато над София валя сняг. Климатът сега?

Урагани със скорост 120 км/ч отнасят покриви, първа пролет дойде със сняг, а Коледата все едно бе Великден. Лятото става все по-горещо, а дъждовете повече и по-обилни.

Толкова необичайна изглежда метеорологичната обстановка в България напоследък. Факт е, че измененията се дължат на климатичните промени, но не само.

Пръскането срещу насекомите трябва да започне скоро.

“Тези изменения не са толкова нетипични за нашия климат. Дълги години се смяташе, че климатът е трудно изменчиво природно явление. Напоследък обаче вижданията са, че е възможно той да се изменя твърде бързо, но в определени рамки. Въпреки това през последните 10 000 години се радваме на ужасно постоянен климат”, обяснява климатологът доц. Георги Рачев. Природните катаклизми са резултат от две неща – природата и човешката дейност.

В момента България е в период на по-топло и по-влажно време, започнал още през 70-те години с глобалното затопляне. Затова и намаляват дните с отрицателни температури, но се увеличават горещите дни.

За последните 30 години средната температура в различните места на Северна България се е повишила с градус, градус и половина, а на юг по-малко.

Много сериозни промени има и във височина. Горната граница на гората в Пирин се е качила със 150 метра надморска височина, т.е. станало е топло и вече видове като бял бор и мура се срещат и над обичайните за тях до 2100 метра.

“Затоплянето не води до катастрофични промени в България. Снегът продължава да вали, но на високо. В по-ниските части има по-малко сняг, което пък не пречи на транспорта, спестява разходи за почистване и опесъчаване, а и по-малко хора загиват от катастрофи заради лошо време”, казва доц. Рачев.

Определено у нас става по-топло и от 2000 г. има промяна и във валежния режим. През 80-те години, до началото на XXI в. валежите бяха с до 20% под нормата.

“Тогава се заговори как непрекъснато се затопляме, че идва суша и едва ли не ще видим маймуни по “Цар Освободител” в София и как Южна България ще стане пустиня. Това не се случи. Напротив, особено след 2010 г. валежите са с 10-20% над климатичната норма”, разказва климатологът. Вследствие на това през 2014, 2016 и 2017 г. България е прибрала почти 10 млн. тона зърнена култура, а миналата година 2 млн. тона слънчоглед, което е 5% от световното производство, допълва доц. Рачев.

“Климатът ни е такъв, че може и 5 години да не падне капка, но след това изведнъж да рукне цяла река”, обяснява доцентът.

Въпреки усещането, че все повече сезоните у нас се сливат в два - зима и лято, не е така и няма промяна в тяхната продължителност.

“Никога четирите сезона не са били равномерно разпределени. Зимата, пролетта и есента са сравнително по-кратки от лятото. Ние се намираме в най-южната час на умерения климатичен пояс и затова лятото ни е по-дълго. Чисто субективно е, че пролетта е по-къса от предишните сезони. Сега сме пролет, нищо, че вали сняг”, обяснява той.

“Аз лично съм седял с широко разперени ръце на 24 май 1991 г. в 8 ч. сутринта, когато в София валя сняг, и то на надморска височина 550 м”, разказва климатологът.

На фона на 2016 г., която бе най-горещата в историята на човечеството, през 2017 г. преживяхме най-студеното време, въпреки че остана третата най-топла година. Втората е 2015 г.

“В София максималната температура в 5 поредни дни не се повиши повече от -10 градуса. Но това се е случвало и през 54-а и 63-а година. Наводненията по р. Дунав пък се случват редовно през 5 години”, казва доц. Рачев.

След като през 2016 г. природният феномен Ел Ниньо повиши с цял градус над нормата температурата на земната повърхност и световния океан, сега на същото място в източната част на Тихия океан действа студеното течение Ла Ниня. Затова се очаква 2018 г. да не е сред най-топлите. Температурите пак ще се задържат по-високи, но от порядъка на 0,7 градуса над нормата.

При по-топло време комари приближават маларията към нас

Учените следят през последните 6 години как промените в климата влияят върху заразните болести. Има видими промени, свързани предимно със заболявания, предавани чрез кърлежи, комари и гризачи.

“Класически пример е маларията, която до 50-те, 60-те години е била голям бич в България и много хора са страдали от нея”, казва д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.

След това чрез пресушаване и обработка на блатата маларията е изкоренена. Специалистите обаче наблюдават, че заради затоплянето границата на това заболяване постепенно се измества на север, като преди години голям брой заболели е имало в Русия, а напоследък в Гърция. Условия за развиването му вече има и у нас, особено в летните месеци, когато температурите са високи и са благоприятни за комарите, категоричен е д-р Кунчев. Ако има достатъчно заблатени места и разливи, които по принцип са предпочитани от тези насекоми, и не се обработват както трябва, създават условия за малария.

“Нашият стремеж е да не допуснем тя пак да стане местно заболяване, но такава опасност съществува”, предупреждава д-р Кунчев.

Затова навреме да се направят обработките на блата, реки, язовири, напомня той и допълва, че са нужни поне 4-5 пръскания срещу комари

Друго заболяване, което се разпространява сред хората по същия начин и е било съвсем непознато за Европа, е западнонилската треска. Последните години се диагностицират доста случаи в страни от Балканите.

“Имаше малки епидемични взривове в Сърбия, Косово, Румъния по поречието на Дунав. То е типично лятно заболяване, но се доказва по-трудно, защото се бърка с други летни вируси заради подобните симптоми”, обяснява инспекторът.

По-топлото време, дължащо се на климатичните промени, създава условия и за развиване на непознати у нас вируси като хантавирусите. Те се пренасят чрез гризачи и мишки и причиняват тежки заболявания като хеморагични трески със засягане на бъбрек.

“Чрез програма на здравното министерство изследвахме доста проби от гризачи в райони на страната и установяваме, че в Южна България и Родопите, макар и не толкова често, има носители на хантавируси, поне сред дивите гризачи”, казва д-р Кунчев.

Високите температури правят по-благоприятни условията за живот на гризачите. При тежка зима голяма част от тях, в някои случаи и 70 до 90%, загиват, защото няма какво да ядат.

Когато климатът е по-мек, голяма популация от тях остава жива и се размножават допълнително, с което заплахата за човека става по-голяма. Причината е, че хантавирусите се отделят с изпражненията на животните и попадат във въздуха, откъдето човек също може да се зарази.