Икономист: Налети пари в икономиката през бюджета увеличават инфлацията

Идеята да се наливат пари в икономиката през бюджета е абсурдна. Това само ще увеличи инфлацията.

Още отсега трябва да се ограничат разходите, но да се оставят инвестиционните, за да не се удари работещата икономика. България се отдалечи от еврозоната и най-вероятно ще се присъедини към нея през 2026-2о27 г.

Това заяви пред БГНЕС икономистът и философ доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и бивш народен представител в VII ВНС.

Доц. Станчев подчерта, че бюджетът не е цялата икономика.

Заради очаквания по-нисък растеж на БВП или дори възможния спад трябва да се ограничат разходите. „В тези условия трябва да се ограничат разходите още сега, като се оставят само инвестиционните, където има доходи и разплащания, за да не се удари икономиката“, препоръча доц. Станчев.

Той е категорично против увеличаването на минималната работна заплата, защото „тя е нещо, което се решава политически, а се плаща от бизнеса“. „Около една трета от хората в активна възраст в България работят за себе си и нямат договорни отношения, които да покрият законовите изисквания за минимална работна заплата“, добави икономистът.

Според доц. Станчев „преките данъци не трябва да се пипат“. В същото време може да се премахнат облекченията по ДДС и субсидията за пътуване с частни автомобили. Това може да доведе до намаляване на дефицита, уточни той.

Идеята да се наливат пари в икономиката през бюджета е доста абсурдна в тази ситуация. "Колкото и да наливате пари, толкова ще увеличавате инфлацията. По тази причина стопанската политика е също толкова важна, колкото и ограничаването на бюджетните разходи, защото тя дава перспективата. Всъщност стопанската политика облекчава физическия и човешкия елемент в икономиката, а пък фискалната би трябвало да има за цел увеличаването на разполагаемия доход на гражданите. Когато увеличавате плащанията през бюджета, вие не увеличавате разполагаемия доход. Всичко това рано или късно се превежда в инфлация", подчерта доц. Станчев.

По отношение на влизането в еврозоната, той смята, че това може да стане най-рано през 2026-2027 г. Причината за отдалечаването ни от нея е, че не изпълняваме три от четирите фундаментални изисквания, включително уникалното за България изискване за справяне с корупцията и организираната престъпност, които са важни за финансовата система. Последното изискване е посочено в комюникето на ЕЦБ от 10 юли 2020 г.

Доц. Станчев също така смята, че не може основният аргумент на повечето партии, с изключение може би на "Демократична България", за влизане в еврозоната да бъде тегленето на по-евтини заеми.

"И големият бюджетен дефицит, и тегленето на нов дълг зависят от решенията на правителството и Народното събрание. Това са опасните неща, а не самите заеми и самият дефицит. Ако вземем дефицита, той наистина е изключително висок. Той съответства на средните бюджетни дефицити за периода от 1991 до 1997 г., когато България не е в добро състояние и на моменти е имало лихвени проценти по външни финансирания над 12%. Те спадат относително късно под 4% - преди около 7-8 години", заяви икономистът.

Доц. Станчев подчерта, че дългът също може да бъде проблем, когато правителството не може да събере достатъчно данъци, за да си изплати задълженията по лихви или главници.

"Правителствените разходи трябва да се смятат заедно със задълженията по изплащанията на дългове. Ако България от 2012 г. имаме таван на правителствените разходи от 40% от БВП, то реално с изплащането на различни дългове от 2012 г. досега правителствените разходи са 40-42%. Когато правителствените разходи нараснат до 42%, вече в нарушение на българския закон, какъвто е планът за следващата година, тогава можете да имате голям проблем за бюджета и невъзможност да се съберат данъци. Едно правителство може да изпадне в несъстоятелност дори когато има нисък дълг спрямо БВП, какъвто беше случаят на Румъния", предупреди доц. Станчев.