Празникът, на който няма да празнуваме

„Празник, в който няма да празнуваме е денят, в който отбелязваме Съединението на България.

Ден, който сбъдна и увенча надеждите и въжделенията на поколения българи, отдали силите си, младостта си, живота си в многовековната борба за свободата и единството на нашия народ”, каза по повод отменените тържества за празника пловдивският митрополит Николай пред БНР.

"Злощастно събитие (гибелта на 15-те българи в Охридското езеро) отне радостта от сърцата ни и я превърна в скръб в този ден.

Ние не можем да бъдем равнодушни към това събитие и да не съчувстваме на близките, на роднините на загиналите в него", отбеляза дядо Николай.

Общината в Пловдив отмени всички тържествени събития по повод този ден с изключение на божествената Света литургия.

"С нея възнасяме молитви към Бога за благодарност за благодеянията към нашия народ, за това, че Бог е благословил България да бъде свободна и обединена.

Да благодарим на Бога и за спасилите се в злощастието в Охридското езеро и, разбира се, да отправим молитва за вечно упокоение на онези, които тръгнаха по пътя към вечността.

Това бяха християни, които желаеха да отидат в манастира "Св. Наум".

Но зловещата ръка на смъртта ги отне и ние като вярващи християни се надяваме, че Бог ще ги постави в своя чертог", изтъкна митрополит Николай.

Непосредствено след Светата литургия ще бъде отслужена заупокойна молитва за жертвите от Охридското езеро, добави митрополит Николай.

На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България.

Според Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.

Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях.

Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области.

След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.

Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.

Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г.

Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г.

През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг.

Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори.

Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.

Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич.

Кръстевич е донякъде наясно с целите и организацията на съзаклятниците, но като родолюбец предпочита да не моли султана за турски войски и да се предаде доброволно.

Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг.

В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев.

За главнокомандващ Източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.

Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело, а привличането на туркофила д-р Ст. Чомаков – да внесе успокоение сред Високата порта.

Веднага след съставянето си временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие.

Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.

Съединението е чисто български акт, без външни подбудители, крепители и защитници.

Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.