"Най-тъмният" ден, най-ниската точка на годината

Последното за 2010 г. затъмнение е първото почти за 400 години лунно затъмнение, което съвпада със зимното слънцестоене, установи астрономът Джеф Честър от Венноморската обсерватория на САЩ, след като провери списъка на затъмненията в последните две хиляди години.

„Като започнем от 1 година (от рождението на Христос), аз открих само един случай, когато затъмнението е било на същата календарна дата – това е било на 21 декември 1638 г.“, казва Честър, цитиран от РИА Новости.

„За щастие на нас няма да ни се налага да чакаме 372 години до повторението на подобно събитие, което ще се случи на 21 декември 2094 г.“, добавя ученият.

Но ъгълът между тях е 5 градуса – за да настъпи затъмнение, Луната при пълнолуние трябва да се намира в точката на пресичане на нейната орбита с плоскостта на земната орбита – еклиптиката. За година обикновено има едно-две лунни затъмнения.

„Средно пълното лунно затъмнение съвпада с деня на зимното слънцестоене (както и с всеки друг избран ден от годината) веднъж на на 406 г.“, казва за РИА Новости Владимир Сурдин, старши научен сътрудник от Държавния астрономически институт „Щернберг“.

По време на зимното слънцестоене, което обикновено е на 21 декември, в Северното полукълбо е най-краткият ден и най-дългата нощ, а в Южното е обратното.

Земната сянка е започнала да докосва Луната в 5,29 ч. по Гринуич (7,29 българско), а за нашата географска ширина затъмнението достига пълната си фаза в 10,16 ч.

Най-тъмната нощ

Някои медии отбелязаха, че вторник ще е „най-тъмният ден“. Но затъмнението не влияе на продължителността на деня, нито на количеството слънчево излъчване – за разлика от слънчевото затъмнение, когато Луната закрива Слънцето.

„Утре ще е най-тъмната нощ на Северния полярен кръг, макар че пълнолунието ще осветява небето. Така че пак няма да има такава“, казва Сурдин.

Тренировка по търсене на извънземни

Сурдин разказва, че преди полетите до Луната наблюденията на затъмненията са помагали да се изследват свойствата на лунния грунт.

„Когато Земята за няколко часа закрива Слънцето, връхният слой на лунния грунт започва да изстива. Измервайки дистанционно температурата на Луната по време на затъмнение, астрономите много точно предсказват свойствата на реголита – връхния рехав слой на Луната“, казва ученият.

Сега изследванията на затъмненията имат значение за изследването на свойствата на земната атмосфера. В началото на затъмнението Луната обикновено червенее – осветяват я лъчите на Слънцето, преминаващи през атмосферата.

„По яркостта на светлината, преминаваща през земната атмосфера и осветяваща повърхността на Луната по време на затъмнение, може да се съди за средната облачност на цялата планета“, казва Сурдин.

Така данните за лунните затъмнения, обработени от климатолога Ричард Кийн от Университета Колорадо, показват, че за последните 10 години земната стратосфера е свободна от прах и вулканична пепел, както никога за предходните 50 години – от 1960 г.

Освен това изучаването на затъмненията помага на учените да се подготвят за търсенето на извънземен живот. Според Сурдин спектралните изследвания на преминаващата през земната атмосфера светлина, попадаща на Луната и отразена към нас обратно, говори за химическия състав на земната атмосфера.

„Астрономите така отработват методи за анализ на атмосферата на екзопланетите: когато такава планета преминава на фона на своята звезда, ние получаваме светлината, преминаваща през атмосферата на планетата. В нея може да се търсят признаци на биосфера – вода, кислород и т.н.“, казва ученият.

Предишното лунно затъмнение беше частично, земната сянка закри малко повече от половината Луна. То беше на 26 юни 2010 г. и можеше да се види от жителите на Северна и Южна Америка, Австралия, островите в Тихия океан и Далечния изток, Русия.

През 2011 година ще има две пълни лунни затъмнения – на 15 юни и 10 декември.