"Горящ лед" в Черно море! Експедиция вади метан за милиони

Българско-германска научна експедиция ще извади за пръв път тази есен замръзнал метан от дълбините на Черно море. По този начин учените ще проверят резултатите от геофизичните изследвания, провеждани до момента, според които под дъното в българския участък се крият хиляди кубични километра метан под формата на твърд газов хидрат.

"Предварителните оценки са за много големи запаси. Със сигурност за период от един век ще можем не само да задоволяваме енергийните си потребности, но и да бъдем един от най-големите износители в Европа", коментира пред "Труд" океанологът доц. д-р Атанас Василев.

Хидратите на метана се смятат за един от перспективните бъдещи източници на енергия, заради огромните световни запаси, които биха стигнали на човечеството за векове. Този вид природни горива могат да се добиват при риск и минимално замърсяване, тъй като находищата са сравнително плитки, а наляганията – малки. Освен това, не съдържат други субстанции, които са вредни за природата и се срещат при конвенционалния добив на газ и нефт. Самият метан пък най-лесно би могъл да замени традиционните горива.

Експедицията в рамките на германския проект SUGAR ще се проведе през ноември и декември, а от българска страна в нея ще участват доц. д-р Атанас Василев (Институт по океанология – БАН) и д-р Валентин Георгиев (Геомарин ЕООД).

Учените ни са признати експерти в областта на газовите хидрати и са членове на управителния съвет на COST акция MIGRATE, която координира европейските усилия за изследване и експлоатация на този ресурс.

SUGAR стартира през 2008 г. и се финансира от Германия. Поради добрите перспективи проектът е удължаван вече три пъти от правителството в Берлин. Основната му цел е добивът на газ от метанови хидрати на морското дъно, но има и друга, не по-малко важна.

"Технологията, която се разработва в Германия, позволява извлеченият от хидратите метан да бъде заместен с въглероден диоксид (CO2). Това означава, че колкото повече метан добиваме, толкова повече ще намалява въглеродният диоксид в атмосферата", обясни доц. Василев.

Поредната експедиция в нашите териториални води ще се проведе с кораба "Метеор" – съвременна морска лаборатория, която ще бъде снабдена с апарата MiBo-200, предназначен за автономно подводно сондиране.

Газовите хидрати се образуват на дълбочини под 500 метра, където налягането е около 50 атмосфери. Изчислено е, че 1 кубически метър газов хидрат съдържа около 155-168 куб. метра метан.

Находището в българската икономическа зона на Черно море е с размери около 60 на 25 километра. То се намира на около 200 метра под дъното, което пък е на дълбочина от 800 до 1900 м. под морското ниво.

Учените изчисляват, че количеството на метана в него може да достигне няколко десетки и дори стотици хил. кубически километра. Освен това се смята, че нашите находища са най-благоприятни за извличане, защото са в пясъчни колектори.

Човечеството е на крачка от добива

Днес газовите хидрати са една от най-бързо развиващите научни области. Редица държави провеждат интензивни изследвания.

"В момента се извършва своеобразен скок от технологии за проучване към технологии за добив", посочи доц. Атанас Василев. През май бяха проведени сондажи от Китай, Япония и САЩ.

"Горящият лед"

Находището под дъното на Черно море може да бъде сравнено с гигантско ледено езеро. Метановият хидрат прилича на лед, но е лесно запалим, затова е познат като "горящ лед".

Той е известен на науката отдавна, но първите които се сблъскват с него са газовите инженери, още през първата половина на XX век.

Тогава хидратите създавали сериозни главоболия, тъй като се образували в тръбопроводите и ги запушвали. В продължение на десетилетия те са обект на научен интерес, но индустрията ги смята за пречка. Днес обаче метановите хидрати се смятат за перспективен бъдещ източник на енергия, който има по-голям потенциал от фракинга и конвенционалния добив на природен газ.