Вероятно пословичният македонски национализъм и национална гордост на съседите ни вече не учудва никого.
Вече свикнахме, че мáкетата си държат, че Кирил и Методий са македонци, че цар Самуил и той е македонец, различни български светини и те са македонски, за езика да не говорим.
Все пак измеренията на балканския национализъм се отнасят и за нас, така че в тази връзка, македонците вероятно мислят същото за нас.
Измеренията на македонското национално самочувствие обаче са наистина впечатляващи. За пореден път се уверих в това при скорошната ми обиколка по поречието на Вардар.
На връщане от неузнаваемо Косово целокупна групичка колеги, включително и аз, решихме да останем за разходка и шопинг (повечето за люта „жолта“ ракия) в Скопие.
Направо да им завидиш на македонците за тихата, спокойна столица, полегнала кротко на река Вардар. Морен сокол не пиеше вода, но пък имаше доста морни столичани, които си седяха на припек в топлия есенен ден в примамливи заведения.
За разлика от София хората са си оставили достатъчно пешеходни зони в центъра и то не само покрай реката, като достъпът на „лесни возила“ е блокиран. И докато в София по Витошка могат да те стъпчат, а ако не те премачкат „любезните“ софийски минувачи, то неминуемо някоя мутренска лимузина ще те бухне в калта, то в Скопие всички са заредени с лежерно спокойствие.
Пък и е по-чисто от София и по-лъскаво. И по-скъпо. Но пък по-европейско. Като че ли София може да се мери само с Тирана в класацията за най-противна столица в Европа. Добре, че е Витоша, та поне гледка да имаме (за тези, които я виждат от бурното и съобразено с адекватни градоустройствени планове строителство у нас).
Македонците са и по-отворени към европейската валутна интеграция. „Нема никакви проблеми, бате“, отговарят ако питаш може ли да платиш с евро, като нямаш денари. Даже и в евро ти връщат, пък и не е фалшиво. Така че в „менувачница“ не ми се наложи и да влизам.
Един от колегите, достолепен мъж над средна възраст, разправяше как преди няколко години синът му толкова се изплашил от „хубостта“ на македонките, та си казал, че ако трябвало да живее в братска Македония, никога не би се оженил.
Сега и двамата с колегата стигнахме до извода, че македонките или са се разхубавили, или сме засекли най-красивите във въпросния ден.
Скопските дами събудиха у мене и спомени за края на 90-те и Спайс гърлс, тъй като масово са върнали модата на високите платформи.
Пък да им имам и самочувствието. Признак за него беше и един билборд, който случайно ми привлече погледа. Надписът беше: „Сúте се лепат на нас“. Отдолу пък бе изрисувано земното кълбо.
Леко поучуден се запитах дали не са изобразили лунния си виц, според който първият македонски космонавт стъпил на Луната, слязъл, поогледал се, позасукал си мустаците и казал: „Ех, ех, земьо македонска“.
Оказа се, че напразно съм заподозрял мáкетата в глобален македонизъм заради „Сúте се лéпат на нас“. То било реклама на фирма за билбордове, която очевидно иска всички да рекамират на нейните рекламни пана. Но по-македонска реклама не бях виждал. И по-смешна.
Може би именно тази самоирония на мáкетата, смесена с чувство за хумор и национализъм, ги прави толкова образни.
Тези, които са ходили след 2001 г. в Скопие, са виждали един огромен кръст, който се извисява над града. Построен на планината Водно, „Кръстът на хилядолетието“ е висок 76 метра, тежи 400 тона и е символ на запазването на идентичността на този народ, етнос или както и да ги наричат.
Важното е, че македонците имат самочувствие, което да отстояват под заплахата от избухване на албанска етническа бомба. На фона на това споровете има ли или няма македонски език са като махленска свада.
Не знам дали всички биха се налепили на македонците, но пък знам, че и българи, и македонци могат да се научат на доста неща едни от други, пък що да не налéпиме на по една ракия и Европата. Наздраве.
*Заглавието е от македонски (нужда от превод естествено няма, бел. ред.)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Сúте се лéпат на нас*
История за земното кълбо, землята македонска, съседски хумор и Вардарот без морен сокол
24.10.2005 | 17:48 ч. Обновена: 16.09.2025 | 02:00 ч.
1

Новини
-
От филмовата ни класика можем да вземем умението да се разказват добри истории
-
Дори във война с дронове, един човек и пушка могат да оставят своя отпечатък
-
ВКС заяви, че Сарафов вече не е и.ф.главен прокурор, не може да иска възобновяване на дела
-
Дивото зове – готов ли си да отговориш?
-
Самолет кацна принудително, пияна британка “обърна полета с главата надолу“
-
Кремъл: Мнозина в Одеска и Николаевска област искат да свържат съдбата си с Русия
-
Готвачка от Крим е обвинена в шпионаж и заговор за отравяне на руски войски
-
Директорът на ФБР се изложи, подари на новозеландци... незаконни пистолети
-
Предвижда се АМ "Рила“ да минава през Дупница, Самоков, Елин Пелин до "Тракия"
-
Делян Пеевски подкрепи Борисов, иска закриване на ДАИ
-
Трета световна война: ISW предупреждава, че Русия и Беларус може да атакуват НАТО
-
Втори Курск: Руска подводница е аварирала край Гибралтар, заплашва я експлозия?
-
Пак се появиха слухове, че Путин е умрял, Кремъл опровергава
-
Топим ли се? Населението на България е било 6 437 360 души в края на 2024 г.
-
Борисов притеснен: Светът уверено върви към война
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата