Тайните на химна

И в шестия ден на Олимпийските игри няма да чуем българския химн в чест на роден шампион. От 1956 година, когато борецът Никола Станчев носи в Мелбърн първото злато от най-престижния спортен форум на планетата, "Мила Родино" е звучала точно 51 пъти на Летни игри.

Веднъж и през зимата благодарение на биатлонистката Екатерина Дафовска  - в японския курорт Нагано през 1998 г.

И докато чакаме каръкът да се счупи и някой от нашите да стъпи на най-високата позиция на почетната стълбичка, Dnes.bg прави преглед върху любопитните случки около създаването на химните, огласящи всеки триумф на Олимпийските игри в Лондон.

Песните на възхвала, гордост и патриотизъм по време на форума под петте преплетени кръга са средни мощните оръжия за афиширане на превъзходството пред останалите нации.

Химните като символ на държавността се появяват най-късно,  далеч след знамето и герба. Произходът им е свързан с епохата на просветените монархии от ХVIII в.

Зад всеки един от тях обаче се крие любопитна история, разказана от Би Би Си. "Марсилезата" със сигурност е един от най-разпознаваемите химни.
 
Написана през 1792 г. песента бързо натрупва популярност, вдъхновявайки революционерите от Гърция до Русия. Импулсира и кървавите студентски протестите на пекинския площад „Тянанмън“ през 1989 г.
 
За съжаление композиторът не получава същото признание, овации и разпознаваемост.  Клод Жозе Роже дьо Лил е написал само за няколко часа "Марсилезата", за да вдъхнови сънародниците си при щурма срещу Австрия.
 
За следващите 44 години от живота си той така и не успява да сътвори друга запомняща се мелодия. Мизерията го принуждава да пише текстове дори с цинично съдържание на границата на порнографията, за да се бори за насъщния.

Не е изненадващо, че половината думи са скрити от погледа за посетителите във френските музеи.

"Бог да пази Кралицата“ - едно от съкровищата на Обединеното кралство, става първият разпознаваем държавен химн още с появата си през 1745 г.

Мелодията е толкова угодна при употребата на национализма, че е заимствана без авторски права. В Лихтенщайн са си я харесали и това е довеждало неведнъж до объркване по време на официални футболни срещи.

Емблематични примери за творческа импотентност, съчетана с кражба на авторски права, са музикалните държавни възхвали на Оман и Зимбабве. На арабската и африканската държави им е легнало според разбиранията на тамошните политици „Марсилезата“.

Джордж Какохама - композиторът на химна на Уганда, заведе дело срещу правителството му за пропуснати авторски и лицензионни възнаграждения малко преди смъртта си.

През 1962 г. той е получил мизерните възнаграждение, равняващо се на 78 щатски цента.

Трудът на Душан Шестич, човека зад елегичната възхвала на Босна и Херцеговина, е оценен на 2500 британски лири. Той обаче никога няма да ги получи. След като депутатите на местния парламент решиха, че не му се полагат. Дебатите траяха няколко години.

Мидо Самуил, композитор на най-новия химн в света - Южен Судан, спечелил нищо друго, освен гордост за неговите усилия.

Химнът на Испания, който впечатлява с фанфарите и е написан специално за кралското семейство,  е известен за това, че няма думи. 

Той обаче не единствената държавна инструментална  композиция.  Косово няма никакви думи заради решението на правителството, че не трябва да се дразни Сърбия. Евентуалният текст е бил плануван да бъде албански с оглед на мнозинството.

Химнът на Непал навява с нежните си мелодии асоциации за местен фолклор и стотици нацъфтели ароматни цветя. Но в действителност той е един от най-агресивните в политическо отношение.

Той е написана през 2006 г. по повод края на 10-годишната гражданска революция, поведена от маоистите срещу царя на страната,.

Най-много революция лъха обаче от страните в Южна Америка. Всяка една от тях се е възползвала от възможността да афишира щастието си, че се е освободила от испанското владичество.

В музикалната възхвала на Аржентина испанците са наричани "тирани", "кръвопийци" и "нашественици".

Деветнадесетият век пък постепенно налага химна като неизменна част от държавната символика.

Това става в Швейцария през 1811 г, в Прусия през 1814 г.,  Русия-1833, Сардинското кралство - 1834 , Дания, Швеция и Унгария- 1844, Норвегия-1865, Монако-1867, Сан Марино-1894 и др.

Тази мода не заобикаля и Балканите.

В Турция още през 60-те години на ХIХ в. е утвърден за химн т. нар Султански марш, който по подобие на испанския и италианския кралски маршове е само музика.

Първата от новоосвободените държави, която въвежда химн, е Гърция.

През 1864 г. крал Георгиус I утвърждава с указ първият куплет от популярния “Химн на свободата” за държавен.

За най-стар държавен химн в Европа се смята този на Великобритания „Бог да пази Кралицата“ ( но и Краля – в зависимост кой е действащият владетел).

Той е утвърден за такъв около 1745 г.  Химнът възниква като патриотична песен, писана през 1743-а и публикувана за пръв път в Лондон през 1744 г. 

В 1745 г. тя става особено популярна по време на сблъсъците между разбунтувалите се шотландци и англичани.

Песента е харесана от крал Джордж III и той разпоредил да бъде изпълнявана на всички мероприятия с негово участие. Не е известно кой точно е автор на музиката.

Историята на българските химни днес е почти неизвестна. В тази област откъслечни сведения дават д-р Иван Шишманов, проф. Николай Кауфман и Ив. Иванов .

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.

След 10 ноември 1989 г.  депутатите от VII Велико народно събрание правят различни предложения за национален химн - включително и "Шуми Марица".

Иначе „Мила Родино“ става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г.

Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.

Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г. Тогава за основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов.

Според олимпийските правила най-емблематичната песен за всяка държава не може да се проточи повече от 80 секунди.

Така че каквито и да са били творческите намерения, внушението трябва се се вмести в този отрязък.

Съобразиха се и музикантите от Лондонската филхармония, които записаха над 200 национални химна за Олимпийските и Параолимпийските игри само за 52 часа.

Оркестърът имаше едва по 10-12 минути, за са направи запис на отделното парче в митичното студио Abbey Road Studios, в което твориха The Beatles, Pink Floyd, Deep Purple, Iron Maiden и много други велики банди.