Работодателите спестяват над 1 млрд. в енергетиката

Работодателските организации предлагат мерки, които ще спестят разходи за между 750 млн. и 1 млрд. лева в енергетиката. Това стана ясно от изказването на Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на изслушване на синдикатите, работодателити и представители на правителството в рамките на Енергийната комисия към Народното събрание.

Част от предлаганите мерки са свързани с намаляване на работни места и работни заплати в държавните енергийни дружества. Велев посочи, че в ТЕЦ Марица Изток 2 служителите вършат три пъти по-малко работа от аналогичните частни централи в Маришкия басейн, но получават два пъти по-високи заплати.

От синдикатите обаче са категорично против подобни съкращения. Председателят на КНСЖ Пламен Димитров посочи, че разходите за заплати в НЕК през миналата година са в размер на 66 млн. лева. Средната заплата в Електроенергийния системен оператор пък е към 1500 лева, а там работят инженери и други специалисти, поясни Димитров. Синдикатите като цяло са скептични, че има резерви по отношение на държавните компании в сектора.

Димитър Манолов от КТ Подкрепа предложи държавата да изкупи "американските" централи или ВЕИ-паркове, което ще балансира системата. "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край", допълни той.

В своето изказване пред комисията Велев беше категоричен още, че „колкото по-бързо се разбере кой кой е в българската енергетика, толкова по-бързо ще бъдат решени проблемите“. Вицепремиерът Томислав Дончев подкрепи тази теза и декларира, че няма интереси и участие в енергийни проекти.

"Илюзия е, че има лесно решение", каза още Дончев. По думите му в момента има три варианта - намаляване на разходите, повишаване на цената или допълнително "натоварване на данъкоплатците".

По време на срещата при премиера вчера бизнесът и синдикатите са постигнали консенсус по три законодателни предложения, касаещи основно ВЕИ-сектора и въвеждането на такса "Задължения към обществото" върху износа. Това съобщи председателят на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев. "Тези три мерки ще имат много скромен ефект върху съкращаването на разходите в енергетиката", обясни обаче председателят на енергийната комисия.

Той допълни, че основният източник на допълнителни средства, или по-точно за спестяване на разходи в енергетиката, е оптимизацията на разходите в държавните дружества, която ще донесе значително по-големи икономии. Добрев очаква и резултатите от проверките на АДФИ да дадат основание за преосмисляне на ценовото предложение от страна на КЕВР.

Мерките касаят от една страна ограничаването на броя часове от ВЕИ-централи, изкупувани по преференциални цени. След достигане на лимита токът от тези централи ще бъде изкупуван по пазарни цени. В последното предложение на КЕВР електроенергията, произведена от възобновяеми източници над определените лимити, ще се изкупува по цената на обществения доставчик (НЕК).

Второто предложение е да бъдат намалени преференциалните цени на централи, които са изградени с европейски субсидии по Програмата за развитие на селските региони (ПРСР).

Добрев посочи, че такива са около 300 парка. Подозренията са, че преференциалната цена е определяна върху цялата инвестиция, а не само върху собствените средства, каквато е европейската практика. По изчисленията на Добрев тези паркове обаче са малки - с обща мощност към 27 мегавата и намаляването на преференциалната цена ще спести към 7 млн. лева. Томислав Дончев посочи, че информация за такива проекти вече е подадена в КЕВР. Депутатът от БСП Таско Ерменков припомни, че има проекти, субсидирани освен по ПРСР и по кредитна линия от ЕБВР, за които преференциите също трябва да бъдат преразгледани. Тези две мерки ще могат да бъдат приложени с промени в Закона за ВЕИ.

За третото предложение е нужна промяна в Закона за енергетика. То се отнася до въвеждане на такса върху износа и Добрев посочи, че тя трябва да се въведе много гъвкаво и внимателно, за да не бъде блокиран износът. Според данни на АИКБ печалбата на търговците на енергия е 10 лева на мегаватчас.

Срещу подобно решение обаче се обявиха от парламентарно представените партии. Валентин Николов посочи, че тежестта от тази такса ще понесат държавните производители, защото тя ще се включи в цената, която предлагат те, а няма да я надгради. Той посочи още, че АЕЦ "Козлодуй" е предложила преди ден на свободния пазар цена на електроенергията от 67 лева за мегаватчас и не е имало интерес към търга. С налагането на допълнителна такса разликата ще е за сметка на централата, което означава, че тя може да не изпълни инвестиционната си програма.

Рамадан Аталай (ДПС) припомни, че преди години износът е бил обложен с 32 лева такса, което е замразило експорта, подкрепило е вноса на електричество от Румъния, а мините са били пред фалит.

В подкрепа на искането си да не бъде повишавана таксата "Задължения към обществото" председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа и европейска статистика, според която зеленият компонент в цената на тока е най-висок в Дания и в България. Според него КЕВР работи неефективно и липсва компетентност относно "управление на бизнес, плащане на заплати и търсене на начин да си платят сметките за тока". Той поиска да бъде намерен компромис, за да се подобри ситуацията в икономиката, да се увеличат работните места и да се повишават заплатите.

Енергийният министър Теменужка Петкова също изрази надежда, че ще бъде намерено "конструктивно решение в интерес на енергетиката".

Срещите между представителите на бизнеса, синдикатите и правителството ще продължат и утре в Министерството на енергетиката.

Още икономически новини четете в Investor.bg