По-значим и от Пеле: Андрю Уотсън, първият чернокож професионален футболист

На тази снимка от 19 век, на която позира шотландският футболен отбор, един от футболистите се откроява. Кожата му е по-тъмна от тази на останалите му съотборници. Косата му е черна с гъсти къдрици. Той изглежда уверен и на правилното място - в най-добрия футболен отбор по онова време. Името на мъжа е Андрю Уотсън и той е първият в света чернокож професионален футболист.

Андрю е роден през 1856 година, а през футболната си кариера, която продължава от 1874 до 1888 година, той е първият чернокож капитан, първият чернокож футболен администратор и, може би, първият чернокож професионален играч, предхождайки Артър Уортън, който се счита за първия британски чернокож играч, с цяло десетилетие.

Чернокожият мъж е капитан на отбора на Шотландия, когато той побеждава Англия с рекордното 6:1 в Лондон през 1881 година. Отборът на Англия не е побеждаван с толкова голяма разлика у дома оттогава. Близо 120 години няма друг чернокож играч, който да рита за Шотландия. Доскоро историята на Андрю Уотсън бе неразказана.

Наследството на Андрю Уотсън беше разкрито от Гед О’Брайън, основател на Шотландския футболен музей, който открива историята му след като се разравя в архивите на играча. Гед смята Уотсън за един от най-влиятелните играчи на всички времена.

"Що се отнася до мен, той е по-голям от Пеле", казва О’Брайън. "Той е помогнал да се промени посоката на световната история на футбола. Светът е пълен с десетки хиляди брилянтни играчи през последния век и половината, всичко това е благодарение на неговото влияние. Това е така, защото шотландският футболен стил беше присвоен от Англия, а от там - разнесен по целия свят. Цялото ДНК на световния футбол произхожда от Андрю Уотсън", разказва историкът пред VICE.

Животът на Андрю е толкова очарователен, колкото и постиженията му. Той е роден на 24 май 1856 г. в Джорджтаун, Демерара, Британска Гвиана, от баща шотландец - Питър Милър Уотсън и местната жена Хана Роуз. Баща му управлявал семейни плантации за захар в Западна Демерара и използвал роби за извършване на работата (когато робите са били освободени от колонията през 1835 г., той получава обезщетение). Богатството, получено чрез този робски труд, изпраща Андрю в гимназията на Хийт в Халифакс, където момчето получава образование заедно с елита на Обединеното кралство. Когато Питър умира през 1869 г., той оставя на Андрю £35 000 - сума, която днес се равнява на милиони лири, осигурявайки финансовото бъдеще на сина си.

На 19 години Андрю учи една година в университета в Глазгоу преди да го напусне, за да създаде бизнес за складове на едро и да се съсредоточи върху истинската си страст - футболът.

През 14-годишната си кариера той играе в някои от най-големите отбори на Шотландия и Великобритания, включително Bootle от Ливърпул и Parkgrove FC в Глазгоу, както и Queen’s Park, който се смята за един от най-добрите отбори в света по онова време. През 1883 г. той е първият неанглийски играч, който е поканен да играе за Коринтианс, ексклузивен лондонски клуб, съставен от господа от висшата класа. През 1882 г., докато играе за Лондон Суифтс, той става първият чернокож футболист, който играе в FA Cup.

Признанието "първият професионален чернокож футболист" идва от времето му в Bootle. Има предположения, че му се е плащало, за да играе за тях, което би нарушило правилата (само играчи, които са живели в района в продължение на няколко години, са имали право да получават възнаграждение), но няма конкретни доказателства за това. Тъй като ограниченията за професионална игра са премахнати години по-късно, се твърди, че определението "първи професионален" е безсмислено, тъй като все още не е било възможно Андрю Уотсън да играе като пълен професионалист - но въпреки всичко, той все пак го е направил.

Няколко статии по това време намекват за расизъм - "Въпреки че неведнъж е бе подлаган на вулгарни обиди от зле настроени играчи, той запази своето джентълменско поведение“ (Scottish Athletic Journal, 1885). Но в повечето статии от футболните срещи дори не се споменава цвета на кожата му. Те са изпълнени главно с хвалби за способностите му. Богат и добре образован, Андрю е смятан за джентълмен от висшата класа.

"Той е имал образование и пари“, казва д-р Тони Талбърт, старши преподавател в Бирмингамския градски университет и автор на "Андрю Уотсън: Първата черна футболна суперзвезда в света". "Така че, въпреки цвета на своята кожа, той успвая да се смеси с белите членове на обществото и да ги превъзхожда в този спорт. Много е необичайно да видиш чернокож човек да се отличава толкова много през това време, във викториански период, в който е имало колониализъм и толкова много дискриминация срещу жените или хората, които не се вписват. Коринтяните бяха джентълменски клуб от елита, а Андрю Уотсън беше избран да се присъедини към тях", обяснява д-р Талбърт.

Доскоро повечето жители на Глазгоу никога не бяха чували за Андрю Уотсън, но миналата година ликът му бе нарисуван в градския боулинг клуб Hampden, мястото на победата на Шотландия с 6:1 срещу Англия през 1882 г., а наскоро към него се присъедини и втори стенопис в друг квартал на града.

Но в историята на Андрю има нещо, на което трябва да се обърне внимание - източникът на неговото богатство, експлоатацията на робите на баща му. Авторът Малик ал Насир, който е проследил семейната история на футболиста и изследва живота му заедно с изучаването на ролята на Обединеното кралство в търговията с роби, казва, че този елемент от историята на Андрю Уотсън трябва да бъде признат .

"Андрю Уотсън е невероятна фигура в историята на чернокожите, но той бе бенефициент на приходи от робството на десетки чернокожи и това е нюанс, който трябва да се разбере", казва той. "Вярвам, че Андрю Уотсън трябва да бъде признат за приноса му във футбола, но това трябва да върви ръка за ръка за връзката му с търговията с роби."