Кой дарява на отец Иван? Бедните с малки заплати, не и богатите!

Сираци, самотни майки с деца и бездомници. Близо 250 човека от цяла България намират спасението при йеромонах Йоан, по-известен като отец Иван от Нови хан. В приютите, които той създава, всеки ден прииждат нови хора с молба да получат подслон и храна, докато си стъпят на краката.

Добрият духовник не връща никого, но има само едно условие към тях - да обичат Бог и всяка вечер - преди да легнат, да се помолят той да прости греховете на всички ни.

"Деди, ти се прибра! Чаках те, липсваше ми" са първите думи, които 73-годишният отец чува на 28 юли по обяд, когато се прибира от монтанската болница, където прекара една седмица заради инфекциозно заболяване. Посреща го 18-годишният Иван, който, тичайки към духовника, го прегръща силно и няколко дни
не се отделя от него.

"Това момче се роди при мен и ми порасна в ръцете - разказва отец Иван. - Ето го сега - моят Иванчо седи до мен. Докато си говорим с вас, той яде пържени филийки и ми се усмихва. Все ме пита как съм. Всеки път, като не се чувствам добре, страда и ми казва, че ще се оправя. Той живее в приюта в Якимово, но дойде до Нови хан, като разбра, че съм се прибрал. Ще остане тук няколко дни", казва отец Иван пред "168 часа".

Въпреки че за много краткo време отецът попада два пъти в болница той е сигурен, че още не е дошло неговото време да си отиде от този свят: "Няма да умирам, много живот ме чака. Закъсах го за няколко дни. Чувствах се отпаднал и имах 40 градуса температура. Бях на системи и антибиотици.Получих и червен вятър на краката. Това е остро инфекциозно заболяване на кожата, причинено от бактерия. Докато бяхме на палатките край язовир "Огоста", ми причерня и явно съм припаднал, защото не помня какво се е случило после. Вече мога да кажа, че съм добре и съм при моите внучета".

Създателят на приютите в Якимово и Нови хан казва, че основната причина да се държи на краката си все още, макар и с бастун, е любовта на всички деца, които са го чакали да се върне.

Слязох от колата, а към мен тичат моите момичета и момчета и се натрупват всичките да ги прегръщам едно по едно - спомня си отецът.

Въпреки че духовникът не мисли, че скоро ще дойде неговият край, казва, че е подготвил хора, на които да предаде щафетата за добрините, които прави. Един от тях е неговият син отец Григорий.

"Така съм направил всичко, че да има приемник", споделя отецът.

"Моят син ще се грижи за приюта в Нови хан. Подготвил съм си и две момчета, които много работят, примерни са и ме слушат. Те ще наследят къщите в село Якимово. Имам им доверие на тях, защото са все около мен. Карат трактор, събират сено, вършат тежка физическа работа. Сами искат да работят толкова и винаги ме питат с какво още могат да ми помогнат. Уча ги, че трябва да са трудолюбиви", допълва той.

Най-голямата болка за отец Иван си остава това, че хората не искат да бъдат добри към околните. Той споделя, че богатите не искали да даряват нито на него, нито на други, които имат нужда.

"Мога да кажа, че наистина богатите, които разполагат с много пари, не даряват. Средната класа е тази, която е помагала на мен и децата ми. Опитвал съм се да говоря с бизнесмени, които развиват голям бизнес в страната ни и цялата държава ги познава. Удрям всеки път на камък. Дори не ме допускат близо до тях. Охраната ме спира на входа на скъпите им сгради, а ако успея да вляза, ще се намери някой на етажа да ми каже, че не ми е мястото тук. Питам ги къде е шефът им, за да се видя с него, те ми казват: Няма го днес, елате утре. Когато отида на другия ден, пак същото. Връщат ме и не ме приемат", оплаква се отец Иван.

По думите на свещеника той вече не иска помощ от по-богатите хора, защото според него, ако един човек иска да дари, той ще го направи сам, без да се налага да бъде умоляван.

"Има олигарси с голям бизнес за милиони и милиарди, но колко е чист този бизнес и с какво наистина се занимават, те си знаят. Никой не пуска кокала. Нито политиците, нито други богаташи в България.Просто има хора, които обичат само да прибират, без да дават. Не ги интересува другият беден ли е, гладен ли е, ще си легне ли нахранен и изкъпан вечерта, или ще трябва да зъзне до някоя кофа. Такива могат да си затворят очите за подобни проблеми, други не могат", казва свещеникът.

Отец Иван разказва още, че държавата никога не му е помагала, но и той самият не е искал. Споделя, че при него са идвали хора от различни министерства, които са обещавали, че ще решат всички проблеми на приютите му. Когато обаче се стигнело до документите, му казвали, че ще отнеме много време, и нещата се усложнявали.

"Оправям се сам и търся приятели, които, когато имат възможност, ми даряват по някой лев", казва още духовникът.

Той е впечатлен от това как хора, които често работят на минимални работни заплати, идват при него и му казват, че искат да помогнат финансово.

Споделя, че има огромно желание да се запознае с последната жена, която е направила и най-голямото дарение дотук през всички години. Сметките за ток на стойност 5 хил. лв. бяха платени преди броени дни, а по думите на свещеника дори не е ясно от кого, тъй като не е пожелал да се разкрива.