Политическата въртележка в България за последните 25 г.

Правителствата, управлявали у нас след 1989 година
Обновена: 24 юли 2014 09:45 | 23 юли 2014 19:50, Олга Каферинова
16
Политическата въртележка в България за последните 25 г.
Снимка: Булфото, архив

Премиерът Пламен Орешарски подаде днес оставката на правителството, което управлява у нас от 29 май 2013 г. Вижте и останалите кабинети, които са били на власт в България след 1989 г.:

На 1 февруари 1990 г. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател. Правителството е съставено на 19 юни 1986 г.
На 3 февруари 1990 г. е съставено правителство с министър-председател Андрей Луканов. На 7 август 1990 г. Андрей Луканов връчва оставката на правителството, която е приета на 22 август 1990 г. от VII Велико народно събрание.

На 30 август 1990 г. VII Велико народно събрание избира за втори път Андрей Луканов за министър-председател и му възлага да състави кабинет. На 22 септември 1990 г. кабинетът е образуван от политически дейци на БСП и експерти. На 30 ноември 1990 г. VII Велико народно събрание приема оставката на министър-председателя Андрей Луканов и на ръководеното от него правителство.

На 7 декември 1990 г. Димитър Попов е избран за министър-председател, неговият кабинет е избран от VII Велико народно събрание на 20 декември 1990 г. На 5 ноември 1991 г. парламентът приема оставката на правителството. Президентът Желю Желев възлага на Филип Димитров, посочен от най-голямата по численост парламентарна група - СДС, да състави правителство.

На 8 ноември 1991 г. е съставено правителство с министър-председател Филип Димитров. На 21 октомври 1992 г. в 36-то Народно събрание е внесено искане на Министерския съвет за гласуване на вот на доверие на министър-председателя Филип Димитров. На 28 октомври 1992 г. със 111 гласа "за" и 120 - "против", кабинетът не получава вот на доверие. Министър-председателят Филип Димитров подава оставка.

На 15 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага мандат на Движението за права и свободи (ДПС) да състави правителство. На 30 декември 1992 г. е съставено правителство с министър-председател Любен Беров, предложен от ДПС.

На 2 септември 1994 г. правителството на Любен Беров подава оставка след шест вота на недоверие, искани от СДС. Първият е на 27 май 1993 г. (заради побоя над председателя на 36-то Народно събрание Стефан Савов), на 22 юли 1993 г. (заради преговорите по външния дълг), на 29 юли 1993 г. (заради ПМС 102 за местните такси), на 18 ноември 1993 г. (заради антисоциална политика), на 9 февруари 1994 г. (заради престъпността), на 11 май 1994 г. (заради неспособност на премиера да организира и ръководи правителството). На 26 май 1994 г. министър-председателят Любен Беров иска вот на доверие за срок от 3 месеца - 125 депутати гласуват "за", 95 - "против" и 1 - "въздържал се". Министър-председателят запазва поста си. На 8 септември 1994 г. 36-то Народно събрание приема оставката на кабинета на Любен Беров.

На 17 октомври 1994 г. е съставено правителство със служебен министър-председател Ренета Инджова, което управлява до 26 януари 1995 г. На 17 януари 1995 г. президентът Желю Желев възлага мандат за съставяне на правителство на Жан Виденов, председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия.

Правителството е съставено на 25 януари 1995 г. На 21 декември 1996 г. Жан Виденов подава оставката на кабинета (внесена на 23 декември; приета от 37-то Народно събрание на 28 декември 1996). Към
правителството на Жан Виденов има 3 вота на недоверие - на 22 септември 1995 г. (заради смъртта на 14 войници), на 10 януари 1996 г. (заради зърнената криза), на 11 юни 1996 г. (заради провал в икономическата политика).

На 8 януари 1997 г. левицата издига кандидатурата на Николай Добрев за премиер. На 10 януари 1997 г. опозицията напуска парламента. Обявява национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение. Протестиращи извършват погром над сградата на Народното събрание. Президентът Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство.

На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев връща мандата на левицата. При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир.

На 12 февруари 1997 г.е съставено правителство със служебен министър-председател Стефан Софиянски, което управлява до 21 май 1997 г. На 12 февруари 1997 г. е разпуснато 37-то Народно събрание, обявени са предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997 г.

На 21 май 1997 г. е съставено правителство с министър-председател Иван Костов, което управлява до 24 юли 2001 г., когато изтича пълният му мандат. Срещу кабинета са внесени четири вота на недоверие - 29 януари 1998 г. (за здравната политика), на 7 април 1999 г. (за структурната политика в индустрията), на 18 май 2000 г. (за провеждане на политика на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви), на 16 февруари 2001 г. (за несправяне с престъпността).

Следващите правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, работят пълен мандат.

Правителството на Симеон Сакскобургготски управлява от 24 юли 2001 г. до 16 август 2005. Срещу него са внесени 6 вота на недоверие - на 8 февруари 2002 г. (за лекарствената политика на кабинета); на 22 ноември 2002 г. (внесен от ОДС за неизпълнение на решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 г. за определяне на срока за експлоатация на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" и затварянето им да не предхожда присъединяването на България към Европейския съюз); на 25 ноември 2002 г. (внесен от"Коалиция за България" заради това, че на 18 ноември 2002 г. при преговорите с Европейската комисия по глава "Енергетика" Министерският съвет поема задължение за закриване през 2006 г. на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", което е в противоречие с решението на Народното събрание на 2 октомври 2002 г.); на 22 май 2003 г. (за провал на вътрешната политика); на 4 март 2004 г. (заради конституционна безотговорност, безотговорност в здравеопазването, в образованието, в политиката на доходите, къмтруда на хората, демографска и морална безотговорност); на 3 февруари 2005 г. (за невъзможност да управлява България в полза на хората).

Правителството на Сергей Станишев управлява от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г. Срещу него са внесени 7 вота на недоверие: на 11 април 2006 г. (за несправяне с бедствената ситуация в България след наводненията от лятото на 2005 г. и пролетта на 2006 г., както и за създадени трайни корупционни практики при усвояване на средствата); на 22 февруари 2007 г. (за разпад в държавната политика в областта на здравеопазването); на 15 октомври 2007 г. (за разпад на държавната политика в областта на образованието); на 14 февруари 2008 г. (за разпад на държавната политика в областта на образованието); на 4 април 2008 г. (заради срастване на държавата с престъпността); на 23 юли 2008 г. (за материални и морални щети на България и нейните граждани поради неусвояване на пари от европейските структурни фондове); на 18 февруари 2009г. (за провал в цялостната политика на управление на тройната коалиция).

Правителството с министър-председател Бойко Борисов е сформирано на 27 юли 2009 г. Към него има 4 вота на недоверие - на 1 октомври 2010 г. (заради провал на политиката му в здравеопазването); на 10 юни 2011 г. (заради провал на антикризисната политика и тежки последици за гражданите); на 18 юли 2011 г. (за провал на политиката в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, отложеното присъединяване към Шенген, полицейщина и нарушаване на основни човешки права); на 19 юли 2012 г. (заради провал в областта на правосъдието и вътрешните работи), и един вота на доверие за цялостната политика - на 20 януари 2011 г.

На 20 февруари 2013 г., след протести в страната срещу сметките за електричество, започнали на 10 февруари 2013 г., министър-председателят Бойко Борисов подава оставка, която е приета от 41-то Народно събрание на 21 февруари 2013 г.

На 13 март е назначено правителство със служебен министър-председател Марин Райков, което управлява до 29 май 2013 г. Насрочени са предсрочни парламентарни избори на 12 май 2013 г.

С Указ 91 от 23 май 2013 г. президентът Росен Плевнелиев възлага на Бойко Борисов, кандидат за министър-председател на партия "ГЕРБ", която печели изборите с 30,52 процента, да състави правителство. В същия ден Бойко Борисов връща проучвателния мандат и с Указ 92 от 23 май 2013 г.президентът Росен Плевнелиев възлага на Пламен Орешарски, кандидат за министър-председател на "Коалиция за България", втората политическа сила според получените гласове на изборите (26,61 процента), да състави правителство.  

Още по темата
На 29 май 2013 г. Пламен Орешарски е избран за министър-председател от 42-то Народното събрание, което одобрява предложения от него състав на 92-то правителство на България.

 

Днес, на 23 юли, Пламен Орешарски депозира оставката си в Народното събрание.

(БТА)

 

 


16
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
12
2
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
при Герб беше пълната разруха за бедния и ограбен българин от 25 годишния криминален преход където хората който искат да ни управляват станаха милардери на гърба на бедния българин то не бяха Калинки Банки Симеон Дянков и хиляди знайни и незнайни
11
0
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Тъжната хронология на един тотално сбъркан преход, изпълнен с милиони разбити съдби и съсипани животи и с призраците на хиляди хора отишли си преждевременно, защото им се е наложило да живеят в преход!
Ако имах машина на времето, бих направил всичко възможно този преод да не се беше състоял
10
0
 
1
 
! Отговори
vanko84 преди 5 години
До Рени
ти в ред ли си костов трябва да вллезе в затвора
9
1
 
0
 
! Отговори
vanko84 преди 5 години
и защо гласувате пак за същите след като се вижда че затъваме още и още, и всичко си даваме на концесии на чужди фирми да ни грабят,само волен ще ги спре,па троловете като не им харесва да си продават задниците за 20 лв.нали са евро *** траверсови
8
2
 
2
 
! Отговори
Бойковист преди 5 години
като чета за какво са били вотовете на недоверие ... нищо не се е променило
всички за едни и същи крадци
7
4
 
9
 
! Отговори
Рени преди 5 години
От тия всичките само Костов ставаше за нещо. И тои усра някои неща и тои пооткрадна, но хем разбираше хем от катастрофирала държава докара нещата да сме по нормална държава. А Луканов усра най много държавата под командата на Руснаците.
6
0
 
6
 
! Отговори
ne triite преди 5 години
I kakav e izvoda .......
VSICHKI SA KRADCI !!!!!
5
3
 
18
 
! Отговори
ХХХ преди 5 години
Та българино,видя ли сега ,що комунистическа пасмина те е управлявал,в новото демократично време. УМИРАНЕ ИМА......НО ОТТЪРВАНЕ ОТ ТАЗ *** НЕМА, НЕМА И ДА ИМА.
4
0
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Икономически най-зле бяхме при Жан и ако не беше валутният борд сега да сме по-бедни от Сомалия.Но но-много се краде при Беров.И при Костов се краде и при Симеон и при тройната коалиция..... Абе май не е спирало да се разграбва държавата.След 10 10 1989едни хора взеха нещата в свои ръце.Пирамиди,фалити на банки,масова и касова приватизация,разграбване на предприятия,БГА Балкан,Кремиковци,Химко и всички печеливши заводи и предприятия бяха опоскани.Сега техните наследници продължават да ни лъжат.
3
0
 
14
 
! Отговори
Сашо преди 5 години
От тази статия разбрах че ДПС са управлявали най МНОГО години, а УМНИЯ и ИНТЕЛИГЕНТНИЯ матрял е всъщност *** и ЧАЛГАДЖИЙСКИ *** щом е оставил партия от ДОНОСНИЦИ да я управлява, а до анонимкото 2 - ти си ОГЛЕДАЛЕН образ на тоя матрял, както ви вика Винету.
2
6
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
За Костов можеше да допълните, че обрече българските медицински сестри с думите: "Не се бъркайте, може и да са виновни!". А също така и скандалния договор за концесия от 1.4% даден на "Дънди прешъс" да добиват злато и сребро в Бг, чрез обработка с цианид!!! И факта, че е първия копанарски индиец станал министър-председател на чужда държава!
1
3
 
14
 
! Отговори
Hiter преди 5 години
Аз като червен ТРОЛ съм в потрес, защото ми спират договора за защитаване на БСП тук в сайта. Приятели сбогом. Сега чакам от г-н Бареков заявка ако ли не отивам при Хелзинския комитет да защитавам ромите пламенно.

Добри пари взех, но можеше още.