Страхът от провал, който спира живота още преди първата крачка

Страхът от провал може да се превърне в толкова силна вътрешна спирачка, че човек изобщо да не посмее да направи първата крачка към целите си. В психологията това състояние е известно като атичифобия - патологичен страх от неуспех.

Психологът Михаела Георгиева обясни в студиото на "България сутрин", че атичифобията често се бърка със социалната тревожност, но в основата ѝ стои не толкова страхът от чуждата оценка, колкото страхът от самия провал.

"При нея човек не се страхува толкова от оценката на околните, колкото от самата възможност да сгреши, което го блокира до степен изобщо да не предприема първата крачка към целите си", уточни психологът.

Кога тревожността се превръща във фобия?

За да обясни разликата между тревожност и атичифобия, Георгиева даде пример с човек, който иска да напише книга.

"Ако един човек има тревожност, той ще напише книгата, но няма да я издаде от страх как ще бъде оценена. Ако обаче има атичифобия, той изобщо няма да я започне", коментира тя в ефира на        Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ фобиите обикновено имат конкретен обект или ситуация, които ги отключват. При атичифобията обаче силната тревожност размива границите и може да превърне състоянието в сериозна пречка за нормалното социално и професионално функциониране.

"Човек започва непрекъснато да отлага с оправдания като "не съм готов", "ще го направя утре" или "това не ми е важно", само за да избегне изправянето пред предизвикателства", обясни психологът.

Откъде идва страхът от провал?

Според Георгиева причините за атичифобията най-често се коренят в няколко посоки - силно критична и строга семейна среда в детството, травматично преживяване, публично унижение, прекалено високи очаквания от родители и учители, както и вродена завишена тревожност.

Психологът подчерта, че перфекционистите са особено уязвими към това състояние, защото при тях грешката често се възприема не като част от процеса, а като личен провал.

Как се отразява в работата и при тийнейджърите?

В професионална среда атичифобията може да блокира кариерното развитие дори при хора с голям потенциал.

"В работна среда атичифобията спира кариерното развитие - хората с огромен капацитет отказват да поемат отговорност или да сменят работата си, оставайки на едно място с години", посочи Георгиева.

При тийнейджърите страхът от провал често се проявява в опитите им да намерят своето място сред връстниците и в обществото.

В края на разговора психологът коментира и ролята на социалните мрежи. По думите ѝ те създават илюзорно усещане за сигурност при себеизразяването, защото липсва непосредствената реакция на отсрещната страна. В същото време обаче дигиталната среда често прави хората по-груби и безцеремонни в общуването.