Пред поражение ли е руската армия? Оръжията й - добри на парада, но не на бойното поле

Всяка година парадът за Деня на победата на 9 май в Москва демонстрира най-новите руски оръжейни системи – и тази година, разбира се, имаше специално значение. Оръжията изглеждаха добре на парада – но високотехнологичните оръжия на Русия се представят далеч по-зле на бойното поле, пише британският военен експерт Франк Ледуидж.

Както винаги в парада, танковете и бронираните машини заеха централно място. Най-известен сред тях е Т-14 "Армата". Западните анализатори се развълнуваха с известна доза на притеснение от тази система през 2015 г., когато танкът се появи за първи път. Това е значителен напредък спрямо всички предишни руски танкове, които бяха и са адаптации на стари съветски дизайни. Проблемът от гледна точка на руската армия е, че има много малко от тези танкове. Достоверните руски доклади показват, че програмата страда от проблеми с производството и сложността и „е заложник на многото нови технологии в нея“. Сякаш техническите проблеми не са достатъчни, компанията, която произвежда "Армата", е във финансова криза още преди войната.

Ако всичко върви по план – достатъчно рядко срещано във всяка програма за военни доставки – този танк ще започне пълномащабно производство тази година, твърде късно за тази фаза на войната в Украйна.

Други, по-малко страховити танкове, също бяха показани, по-специално различните модернизирани версии на Т-72, ​​които понесоха големи загуби в Украйна, особено от противотанковите ракети, доставени от САЩ, Обединеното кралство и други европейски страни. По-тревожна за руските генерали в дългосрочен план беше първата отчетена загуба в битка на Т-90М, най-сериозният танк на бойна служба в Русия днес, който също се появи на парада.
След танковете и разнообразните бронирани машини на парада се движеше автономната бойна машина "Уран-9". Тя е проектирана да работи без оператор по пътищата или при по-трудни терени, като дистанционно управляван танк.

Изглежда, че е била тествана и в Сирия, където е имало сериозни проблеми със системите за дистанционно управление, които очевидно не са били в състояние да намерят или поразят вражески цели в полезен обхват. "Уран-9" вероятно е на десетилетие или повече от това да бъде ефективна оръжейна система.

Празни небеса

Отдалечавайки се от земята, въздушната демонстрация на Деня на победата беше отменена заради лошото време според официално съобщение - въпреки че този ден в Москва беше светло и ясно. Така че не успяхме да видим руските „въздушно-космически сили“, както се наричат, в пълния им блясък. От друга страна, тяхната очаквана доминация не е видима и в небето над Украйна.

Що се отнася до най-новите модели руските аерокосмически сили изглежда са използвали "Сухой" Су-57, единственият стелт изтребител в Русия, в битка поне веднъж. Това е най-близкият еквивалент на Lockheed F-35, най-модерният самолет в САЩ. Важно е, че машината все пак е била използвана в бойна мисия, тъй като нейните малко по-стари, но ефективни братя "Сухой" Су-34 и Су-35 – еквиваленти на американските F-15 и европейските "Тайфун" – дадоха изненадващи нива на жертви в Украйна.

Най-големите загуби на пилотирани самолети са понесени от руския флот от сложни и модерни ударни хеликоптери Ка-52 "Алигатор", които са подобни на американските и британските "Апачи".

Без достатъчно прецизност

Руските прецизно управляеми ракети (PGM), като балистичната ракета "Искандер-М", която беше показана на парада в понеделник, изглежда не отговарят на очакванията. Значителен брой не успяват да достигнат целите си или да експлодират при контакт.

Също толкова тревожно за руските плановици е, че след като са изстреляли над 2000 PGM техните запаси са на изчерпване. Както каза представител на отбраната на САЩ тази седмица:

"Те имат проблеми с инвентара с прецизно насочвани боеприпаси и имат проблеми със замяната на PGM и ние вярваме, че санкциите и контролът върху износа, особено когато става въпрос за... електронни компоненти, са имали ефект върху руската отбранителна промишленост и способността им да попълват запасите от PGM.", пише в анализа, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Това е лоша новина за Русия в средносрочен и дългосрочен план. В резултат на това Русия използва остарели боеприпаси, които са по-малко надеждни, по-малко точни и по-лесни за прехващане. Един конкретен вид PGM привлече особено внимание. Хиперзвуковите ракети с въздушно изстрелване „Кинжал“ не бяха забелязани над Москва тази година, но бяха много очевидни на парада за Деня на победата през 2018 г. Десетина хиперзвукови ракети са били използвани срещу украински цели, първоначално през март - първият път, когато такива оръжия са били изстреляни в битка - и отново тази седмица при атака срещу Одеса.

Те звучат страховито и са страхотни оръжия, но в действителност те не променят играта, тъй като са ценни повече за своя сплашващ ефект, отколкото в тактическо отношение в конвенционална война.

Струва си да припомним, че много балистични ракети са хиперзвукови. Разликата тук е, че "Кинжал" имат известна способност за маневриране, което означава, че те не могат реалистично да бъдат свалени от украинската противовъздушна отбрана.

Проблеми с планирането

Това, че противовъздушната отбрана и военновъздушните сили на Украйна все още съществуват, разбира се, отчасти е доказателство за руския оперативен провал, както и за изключителното планиране и оперативна предвидливост на украинците.

Никое от високотехнологичните въоръжения на Русия, дори и да работят, както се рекламира, не би спасило армията й от не толкова благоприятната ситуация, в която се намира сега. Проблемът на Русия не е по-ниско ниво на ефективност на модерното въоръжение. Има, меко казано, много скорошни западни примери за неуспешни, прекомерно скъпи оръжейни проекти. Войната е най-жестоката изпитателна площадка – и всяка страна губи огромни количества оборудване в битка.

Проблемите на Русия са концептуални, а не технически, и се намират на всички нива на войната от лошото стратегическо ръководство до непрофесионалния характер на нейните войници, дори преди да разгледаме уменията, въоръжението и мотивацията на украинските войски. Тези проблеми лежат в основата на всеки провал на Русия, а не в неефективното оръжие и поради тях руската армия може да бъде обречена на поражение на полето.

Анализът е публикуван за първи път в The Conversation. Франк Ледуидж е старши преподавател по военна стратегия и право в Университета в Портсмут. Той е служил като офицер от военното разузнаване на Балканите и Ирак и е бил съветник на правителството на Великобритания в Хелманд, Афганистан, и Либия. Работил е в програмата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа по правата на човека и е водил програмата на ОССЕ за превенция на изтезанията.