София - столица на България от 141 години

На 3 април 1879 година София е избрана за столица на Княжество България от Учредителното събрание.

През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център на града. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание, съобщава БГНЕС.

Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.

През 1891 г., по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост – символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.

След Освобождението Временното руско управление начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се установява в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 г. Подписването на Берлинския договор налага преместването на управлението и княз Дондуков през месец октомври същата година се установява в София.

Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския договор, в Търново предстои свикването на събрание на българските първенци, за да изработят "Органически правилник на Княжеството". Учредителното събрание трябваше да реши и въпроса за столичния град на България.

Идеята София да остане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна. Този голям български учен, професор в Харковския университет, автор на крупни исторически трудове, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползува с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към Дринов и се вслушва в съветите му.

Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.

Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 г., Найден Геров изказва мисълта, че е "нужно да се определи столицата на Княжеството" – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно и с въодушевление.

В своето многовековно развитие София винаги играе важна роля в историята на българските земи като средищен център, естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока със Запада, както и страните на север от България с тези на юг от нея. Неповторим град, който расте, но не старее и има повече от 7000-годишна история.